Колко еколкогични са изкуствените елхи...

Честита Коледа!
Една интересна (коледна) тема за това, че не всичко очевидно е очевидно...
Изкуствените елхи се рекламират като "зелени", "екологични", щадящи горите и природата. Едно изследване поставя тази теза под въпрос. Според него, при среден живот на една изкуствена елха от 6 години, тя черпи 3-пъти повече ресурси (по целия цикъл на производство, доставка, дистрибуция и др.)... Казано с други думи, за да е наистина "екологична" една изкуствена елха трябва да се използва поне 20 години...ако издържи толкова де.
Рабира се тук в България нещата вероятно са малко по-различни. Ако сметката за изкуствената елха е същата (тя също идва от Китай), то естествената вероятно има по-висок негативен ефект за българската природа. Въпреки това, общият ефект (като влияние върху климата, въглероден диоксид и др.) сигурно не е много по-различен (особено при значителните рализлики изчислени в доклада). А ако естествената елха идва от нарочни насаждения - ферми за новогодишни елхи - те имат и положителния ефект на стимулиране на местната икономика (вместо китайската).

Два филма: "Дяволът носи Прада" и "Септемврийският брой"

Този път няколко думи за не един, а два филма, които са директно свързани с живота на Ана Уинтур, легендарната редакторка на списание Vogue, Ню Йорк.

Първият (IMDB) е приятна комедия (или трагедия) - интерпретация на начина й на работа, която ни кара да се замислим за:

• ценностите, важните неща в живота, които често унищожаваме, за да постигнем амбициите си
• цената на успеха (дори за дефиницията на "успех")
• естетиката и наистина красивите неща в живота.

Доста добре е представен един специфичен стил на управление с твърда ръка, дисциплина и изисквания за високи резултати. Много хора бъркат този стил с диктатура, но всъщност това е един стил, който изисква "всичко", както от служителите, така и от самия ръководител (кой диктатор тероризира себе си?). Обичайно този стил води до забележителни оперативни резултати в един краткосрочен/средносрочен план - той по същество е отлична управленска тактика. Под въпрос е обаче дали е отлична стратегия: особено там където бизнесът изисква постоянна креативност, нови идеи, промени, гъвкавост и предприемачески дух (а кой ли бизнес не ги изисква днес?).

Другият филм (IMDB) показва реалното създаване на най-важния брой на Vogue в годината - септемврийското издание. Този документален филм затвърждава много от горните изводи и показва по един интересен начин трудния процес по създаването на едно такова творение.
А за феновете на модата и естетиката - и една наистина перфектно облечена жена.

За една необичайна корелация в цените...

Една интересна графика от икономистите на Credit Suisse показва поне няколко неща:

• ако допуснем, че цените на енергийните ресурси влияят на останалите цени, това влияние намалява. Тоест, енергийните ресурси стават все по-малко значими (икономиката е много по-малко енергоемка / енерго-интензивна). 
• след 2010 г. се наблюдава необичайна отрицателна корелация между енергийна и не-енергийна инфлацията. С други думи: когато едните цени (напр. цени на енергийни ресурси) се движат нагоре, другите (напр. цени на стоки и услуги) се движат надолу. Вероятно причините за тази странна връзка се крият в необичайната икономическа обстановка на пазара след 2010 г. - ниско търсене, слабо възстановяване, доста ниска инфлация и дори дефлация в цените на много продукти и услуги.
• графиката ясно илюстрира и накъде отиват нещата: високо енерго-ефективни технологии, стоки и услуги ще бъдат във фокуса на следващите години. Това ще доведе до много по-ниско участие и значение на традиционните енергийни ресурси в световната икономика. Добре е да се замислим за това и ние в България, преди да построим n-броя атомни реактори.

За бездомника, който замръзна преди да си получи наследството от 19 млн. долара

Според публикация на NBC, г-н Грей - наследник на 19 млн. долара от общото наследство от 300 млн. долара на известния Уйлям А. Кларк, бил намерен замръзнал под един железопътен надлез...
Какво да кажа...явно не всички зимни приказки са весели, дори и да са американски.

Филм: The Hudsucker Proxy (1994)

IMDB
Един много приятен филм:

• за големи корпорации и как хората в тях мислят
• за някои "малки" идеи, които могат да ги променят и
• за вирусоподобното разпространение на някои идеи и продукти...

Сектор "Здравеопазване": големи очаквания, високи цени

Една нова публикация на Duff&Phelps за секторите свързани със здравни услуги показва високи очаквания и добри перспективи: високи множители:

• средни: 1.7х на приходи и 9.8x на EBITDA
• максимални, в някои дейности (специализирани IT услуги) достигат 3.8х на приходи и 31х на EBITDA!

Нещата са подобни в секторите "Фармация" и "Биотехнологии":

• фармация: 4.4х на приходи и 15.7x на EBITDA
• биотехнологии: 9.6х на приходи и 25.4x на EBITDA.

Някои изводи от тези данни:

• Секторите свързани със здравеопазване, медицински услуги, лекарства и др. продължават да бъдат атрактивни инвестиции (не непременно при тези цени) с големи очаквания. Естествено големи очаквания за растеж и печалби, което няма как да стане без все повече разходи (държавни и на домакинствата) за такива услуги/продукти. С други думи: повече и/или по-болни. Разбира се да не забравяме Китай и Индия, които с увеличението на доходите ще купуват също повече лекарства.
• Големи надежди в биотехнологиите: за нови методи за лечение, лекарства и др. Вероятно там ще е следващия голям бум (който може би вече е факт - при 10х множители на приходи...)

Имайки предвид състоянието на здравеопазването и пазара в България, бизнес перспективите също изглеждат добри: болни - колкото искаш, търсене на качествени услуги - също.
Е освен ако всички не минем на йога.

Накратко за нуждата от АЕЦ-и и дългосрочните перспективи на енергетиката в България

Въпреки намаляващата обществена подкрепа, сегашното правителство, като че ли се опитва бързо да договори и стартира както  АЕЦ Белене така и 7 блок на АЕЦ Козлодуй. 

Основният въпрос: имали нужда от тях обаче все още стои на дневен ред. Анализирането на този проблем е сложна задача, която както се вижда много „експерти“ непрекъснато правят. Тук обаче се опитваме да представим нещата по-просто и по-достъпно за всеки. 

За да се видят нуждите на България от електроенергия трябва да се прогнозира търсенето от (1) домакинства и (2) бизнес. 

1. Може да се очаква, че домакинствата няма да увеличат значително потреблението си на електроенергия защото: 

• енергийната ефективност се увеличава (изолации, по-ефективни уреди)
• цената й е относително висока за отопление и др.

2. Имайки предвид бизнеса на страната сега не може да се очаква значително повишение на потреблението:

• енергоемките производства (металургия, тежка промишленост и др.) не са особено застъпени
• цената на електроенергията (с изключение на АЕЦ Козлодуй) е относително висока
• в европейки план - все по-ефективните технологии намаляват нуждите в леката промишленост, услугите и туризма и др.

Разбира се има и определени тенденции, които следва да се вземат предвид:

• населението на страната поне до към 2020-2030 не се очаква нараства значимо (вероятно няма как да надхвърли 8 млн. души) - дори може да намалява (както в последните години).
• България не е особено привлекателна за развитие на металургия, тежка промишленост и др. енергоемки производства, поради липса на руди/ресурси, правилата на ЕС и др.
• ако тенденцията за увеличаване на енергийната ефективност (саниране, по-ефективни крушки, уреди и др.)  се запази - потреблението на електроенергия ще намалява
• държавната стратегия за следващите 10-20 г. - насочена към стимулиране на високи технологии, туризъм и др. не би довела до по-високи нужди от електроенергия - дори напротив.
• по Европейски политики, новите мощности от ВЕИ ще нараснат значително
• електромобилите са единствените големи консуматори, които се очаква да увеличат търсенето на електроенергия в бъдеще. Както показват обаче редица анализи, това увеличение няма да изиксва значимо увеличение на инсталираните мощности защото повечето електромобили ще бъдат зареждани през нощта, когато потреблението на населението и бизнеса е най-малко. Тоест те биха допринесли за намаляване на вариациите в потреблението през денонощието и за стабилизиране на производството (вкл. от ВЕИ). 

Това показват и редица чужди анализи - напр. тук, тук и тук.
Като заключение: дори ако очакваме увеличение на потреблението поради електромобили и нов бизнес, то не би изисквало значими нужди от допълнителна инсталирана мощност в електроенергетиката. А колко е тя сега? Съвсем точна информация е трудно да бъде намерена, но една груба сметка показва, че инсталираната мощност в България  на следните централи е поне 10-11 GW към 2013 г. (повече информация тук и тук):

• АЕЦ Козлодуй (5 и 6): 2 GW
• ТЕЦ-овете от Марица Изток: 3 GW
• ВЕИ: 4 GW
• Когенерации - около 1.8 GW, но да вземем поне 1 GW с по-дълъг живот

Горните централи могат да работят поне до 2019-2020 г., като евентуална модернизация на АЕЦ Козлодуй ще удължи този срок до поне 2030 г. (виж тук и тук). Тоест до 2030 г. България има на разположение поне 10 GW вече изградени мощности. Тук изключваме редица големи централи (ТЕЦ Варна, Бобов дол и др., които по план следва да се затвирят, освен ако не се модернизират), малки заводски и други централи.

Колко мощности ни трябват? Зависи от общото потребление и пиковото потребление:

• Общото брутно потребление е около 37-40 TWh (виж тук и тук). Общото потребление може да се провери и чрез потребление на глава от населението и населението в страната. Дори да вземем едни по-високи, европейки показатели (виж тук) от 5-6 MWh на човек, на година, общото потребление е в тези граници. 
• Пиковото - около 7.4 GWh максимален товар (виж тук и тук)

Колко инсталирана мощност е нужна за това потребление? Следният доклад и статистиката в него показват, че исторически (2008-2010) АЕЦ работят около 18 часа в денонощие, ТЕЦ - 10 часа, а ВЕИ - около 6-7 часа. Изчислението дели произведената енергия на инсталираната мощност и на 365/366 дена в годината, за да получи колко време средно са работили съответните централи.

Ако приложим тези показатели към горните данни, ще получим 

	Капацитет (GW)	Средно работно време (h)	Производство TWh
АЕЦ	2	18	13
ТЕЦ	3	10	11
ВЕИ	4	7	10
Когенерация	1	10	4
Общо	10		38

Тоест, съществуващият капацитет (дългосрочни централи) при едно модерно управление почти покрива местните нужди, както и голяма част от пиковото потребление (ако вземем данните за 2012 г.). Да не забравяме, че този анализ игнорира редица съществуващи в момента централи с по-лоши дългосрочни перспективи.

На база на горните и при допускане за:

• относително постоянно население
• нарастваща енергийна ефективност на страната 
• увеличение на производството
• нарастващи ВЕИ
• потенциален ефект на електромобили
• нужди от износ (външно търсене)

изглежда страната ще има нужда от ограничени допълнителни ядрени мощности. Вероятно добрият подход би бил:

• процедура за лицензиране на 7-ми блок на АЕЦ Козлодуй (при съществуващата инфраструктура, този вариант е вероятно най-ефикасен) и строителство по-късно, при доказани нужди 
• изграждане на балансиращи мощности (напр. по оценка на ЕСО), които да поемат пиковите товари (и от ВЕИ). 
• модернизиране на дългосрочно жизнеспособните централи
• изграждане на необходимите ВЕИ
• модерно управление на централи, мрежа и пазар.

АЕЦ Белене вероятно е напълно излишна - освен ако не се "докаже" (или "договори" с take or pay), че има огромен потенциал да изнася енергията.

Филм: The Coca Cola Kid

Един малко странен филм, който обаче си заслужава да се гледа поне поради две причини:

IMDB

1. Корпоративната "стратегия" показана в него, която (съдейки по резултатите) може и да не е толкова далече от реалността.
2. Демонстрацията (според мен) за първи път на географски информационни системи и в някаква степен data mining - все пак филмът е от 1985 г.! Героят използва визуализация на различни демографски данни, за да открие проблем в компанията/дистрибуцията на Coca Cola в даден район. За мен е изумително да видя развити тези идеи във филм от толкова ранен период - дали някой е черпил вдъхновение от него?

Бързооборотни стоки (consumer products) - пазар, сделки и др.

Една информативна публикация  на Deloitte за текущото състояние на сектора на бързооборотни стоки. Освен информация за сделки (вкл. текущи пазарни множители на продажби и EBITDA), публикацията съдържа и някои пазарни и макро данни за сектора.
Какво прави впечатление:

• много големи разлики в множителите - напр. множители на EBITDA ot 6х до 23х (макар и за различни продукти)
• Изглежда храните продължават да са гореща тема - напр. Nestle е придобила звеното на Pfizer за бебешки храни за близо 20х EBITDA, което е невероятно високо. И не са единствени...има множители по 16х-21х (бира, чай и др.) За сравнение, средните пазарни множители към средата на 2013 г. не надхвърляха 10х (13х за напитки).
• Доверието в европейския пазар на тези стоки се възвръща и може да се очакват нови сделки, консолидация и вероятно още по-високи множители.

Да му мислят потребителите...

Оценителски въпроси от Duff & Phelps (4Q2013)

Нова публикация на Duff & Phelps коментира някои актуални въпроси като обезценка на репутация, разпределение на покупната цена и др.
Особено интересна е таблицата на стр. 6 и 7, която показва текущи множители (пазарен подход) по индустрии. Очаквано, в Европа "най-скъпи" са печалбите на биотехнологични (21хEBITDA) и интернет компании (17xEBITDA), докато "най-евтини" - интегрираните петролни/газови дружества (само 5хEBITDA).

Справедлива стойност US GAAP-IFRS

Една нова публикация на KPMG за стандарта на стойността "справедлива стойност" (fair value) според американските и международните стандарти. Четивото е интересно за всички професионални оценители, които се занимават с оценки за счетоводни цели.

Филм: Парите на другите

Една (романтична?) комедия, в която обаче са казани доста истини.

IMDB.
Първо, поставя се въпросът дали винаги трябва да "максимизираме" стойността на бизнеса - дали да го продадем на парче, за да вземем максимума, въпреки че така го ликвидираме.
Второ - етичният аспект: достатъчно ли е да напълним касичката, или е важно да видим дали не изпразваме така 1000 други (дори да е законно)? От друга страна, етично ли е да спираме "закона на джунглата", в смисъла на т.н. свободен пазар?
Трето, интересно е да се осмисли и това, което правим - за "даващите" и "вземащите", за "създаващите" и "разрушаващите".
Разбира се, има и романтичния елемент, който мога спокойно да пропусна.

За истините:

• "Те [адвокатите] са като атомни бомби. Те [другата страна] имат своите, аз имам моите, но един път използвани - всичко прецакват."
• "От кога трябва да си мил, за да си прав?"
• "Ние сме еднакви...интересуваме се повече от играта отколкото от играчите."

Олио и вода...50 години от една голяма измама

Казват, че щастието се състои в доброто здраве и в късата памет. Много вярно!

Но надали е така с успеха. Добре е да не забравяме историята, освен ако не искаме да си я припомняме на собствен гръб.

Преди 50 години един необичаен скандал коства милиони на American Express. Повече информация може да прочетете тук. Накратко, един от големите играчи в бизнеса с олио се опитва да „заклещи“ пазара на соево олио с комбинация от фючъри и измами (напр. вземайки огромни. заеми срещу цистерни пълни с вода с 2 пръста олио отгоре).

Мисля, че е добре да си припомним тази история предвид някои доминиращи български играчи и техните инвестиции в страната.

Първа световна война - една статистика на трагедията...

Попадна ми една статистика на по-големите военни сили и загуби в Първата световна война...естествено и България е вътре с армия от 1.2 млн. души.
Следващата графика подрежда страните по проценти на убити и ранени, големината на кръговете показва големината на армиите.

Какво виждаме: въпреки загубата, от гледна точка на убити и ранени (която за мен е много важна точка) България изглежда "победител" - процентът на убитите и ранените е много по-нисък от всички останали активни участници (само САЩ са преди нас, по обясними причини).
За много хора големите военни победи (напр. Дойран) са показателни за уменията и силата на българската войска по това време. Според мен тази статистика е още по-важна. Тя показва умението да воюваш и да опазваш хората - когато печелиш и когато губиш.

KPMG...ааа онзи фонд, нали?

Изненадващо решение на KPMG: стартират фонд за рискови инвестиции. 

Според мен, не чак толкова странно - крайно време беше и голямата четворка да тръгнат по пътя на иновациите чрез venture capital. 

Това решение разбира се ще доведе до редица проблеми и нужда от (само)регулация, примерно за избягване на конфликти с други фондове и IT компании (които KPMG одитира). Да видим как ще се развият нещата...

В тази връзка - къде е българският държавен фонд за рискови инвестиции? Кога ще видим инструменти за стимулиране на големи, високо-рискови проекти в България, който според мен е толкова необходим?

Накъде върви Европа...

Един бърз, но интересен анализ на П. Кругман относно ситуацията в Европа. Без да преразказваме макроикономиката в него: при така създадената ситуация, ЕЦБ се въздържа от експанзивна политика, което задържа инфлацията в Германия и Европа и това създава сериозен и допълнителен (дефлационен) натиск върху периферните икономики (Гърция, Испания, Италия, и др.). Това влошава тяхното положение както като възможности за възстановяване, така и като нужди от допълнителни заеми.

Това, което бихме допълнили е, че тази политика действа като спирачка за възстановяването на цялата еврозона и поради това не може да очакваме бърз растеж – нито в Европа, нито (като следствие) в България. Докато германците и ко. се наумуват, ще я караме както вече си знаем...

„Най-великите“ футболни клубове в Европа - поне икономически

За всички футболни икономисти (или икономически футболисти) едно периодично проучване (Football Money League 2013) на Deloitte за финансите на големите европейски футболни отбори. Ето и една показателна графика изведена от него:

Тя показва приходите от билети спрямо другите приходи (права за излъчване и комерсиални приходи). Размерът на кръговете показва общите приходи на клуба. Изведена е и линейна регресия (допускайки, че приходите от билети - показвайки интереса и "обема" на базата от фенове - влияят на другите приходи), която очаквано показва, че колко повече приходи от билети, толкова повече други приходи – за всеки допълнителен лев приход от билети, идват средно още 1.7 лева други приходи (за специалистите R2 = 0.6).

Няколко интересни извода:

• Макар и само с 2 клуба, Испания има най-големите клубове в Европа.
• Англия има най-много големи клубове (7), следвана от Италия (5, но по-малки) и Германия (4).
• Клубовете над линията (напр. Реал, Барселона, Милан) са „по-комерсиални“ – успяват да привлекат повече други приходи спрямо средното. Клубовете под линията (напр. Арсенал, Манчестър) разчитат повече на феновете и (напр. в сравнение с Реал и Барселона) не успяват да извлекат достатъчно други приходи спрямо приходите от билети.  
• За най-големите клубове, има изразена връзка между ранга на отбора (според UEFA към 2011/2012) и неговите приходи, но има много "подценени" отбори (напр. Порто, Бенфика, Атлетико Мадрид и др. - виж следващата графика), които въпреки резултатите не успяват да привлекат приходи. Разбира се, това е проблем не толкова за феновете, а за футболистите, които играят в тях, защото дадените клубове не биха могли да си позволят високи възнаграждения.

Къде ли са Левски и ЦСКА по тези критерии?

Южен поток – много приказки, малко съществена информация

Подписахме Южен поток. Правителството с ентусиазъм ни уведоми за този факт. Но имайки предвид историята, аз лично имам едно (или повече) наум когато премиери, министри и др. трябва да обясняват доста защо всички трябва да се радваме с тях.

Удивително е как и каква информация изнесе правителството. Най-общо казано „експертите“, министри и др. не можаха да кажат 5 смислени приказки относно параметрите на проекта – биваха смесвани приходи с печалби, годишни с многогодишни данни, бюджет с БЕХ и др. Освен ако не е нарочно, това е доста показателно за нивото на компетентност.

Въпреки публикуваната информация и изявления – все още липсва ключова информация за този проект, договорените условия и очакваните ефекти.

За момента бих коментирал следните въпроси:

• Ефектът за БЕХ не е много ясен. В България проектът се реализира от специално учреденото дружество с равно участие на БЕХ и Газпром. Доколкото е известно, това дружество ще събира транзитните такси от тръбата, а БЕХ ще получава дивидент. Тъй като БЕХ няма парите, за да покрие собственото си участие – взима 620 млн. евро заем (с лихва 4.25%, 5 год. гратисен период, 22 години срок на изплащане, обезпечен само с бъдещия дивидент на БЕХ от проекта). Ако това е така, примерни анюитетни годишни вноски биха били около 54 млн. евро, които БЕХ трябва да плаща с дивидентите.  Твърди се, че дивидентът за България от 2018 г. до 2035 ще е общо 715 млн. евро – което би трябвало да е средно по около 40 млн. евро на година. Е, при тези данни и допускания, БЕХ трябва да дава допълнителни 14 млн. евро на година до 2039 г., за да обслужва дълга? Във всеки един случай, следва да се има предвид рискът, дивидентите да не достигат за плащанията на (сигурните) лихви и главници.
• Стойността на проекта може да е завишена. Според изнесените данни, проектът в България струва около 3.5 млрд. евро за около 540 км и допълнителни 362 км паралелни линии. Дори ако вземем общо 902 км, това прави 3.9 млн. евро на км. За сравнение, средните разходи на международни проекти са два-три пъти по-ниски (около 1.3-1.5 млн. евро на км). В проекта в България има компресорни станции и др., но теренът не е планински и разликата е значителна. Естествено, ако разходите са завишени, това е в ущърб на БЕХ, който ще ги плати с лихвите.
• При така обявените данни, възвращаемостта от инвестицията в южен поток (IRR, собствен капитал срещу дивиденти) за БЕХ би била около 4%-5%. Тази възвращаемост не е особено висока дори и за такъв мащабен проект. Ако вземем предвид и пропуснатите ползи (транзитни такси) от сега съществуващата инфраструктура, възможно е БЕХ да е на загуба от този проект.
• Твърденията на министри и „експерти“, че проектът не носи никакъв риск за държавата са меко казано наивни и показателни за разбирането на темата за проектно финансиране. Примерно:
• Ако проектът не е достатъчно печеливш (за местното дружество), може да няма дивиденти и следователно БЕХ (разбирай държавата) трябва да покрива заема. 
• Газопроводът е стратегическа инфраструктура и държавата не може да се откаже от него.
• С този газопровод, държавата де факто „продава“ (или „предава“) 50% от основната газова инфраструктура на Газпром – досега тя беше 100% българска. Нямаше да е лошо ако участваше още някоя голяма европейска компания, за да може евентуален натиск от Русия да бъде посрещнат адекватно.
• Имаме ли гаранции за по-ниска цена на газта? Никой май не знае...

Разбира се този проект се очаква да има редица индиректни  ползи: работа за български компании, работни места, по-сигурни доставки, евентуални отстъпки и др. Ако имаме предвид историята обаче, голяма е вероятността съществените ползи да отидат в няколко големи руски и местни играча (кой ли ще строи, доставя и др.?). В допълнение, като изключим материалите, които се внасят, строителните дейности няма да надхвърлят 50% от стойността на проекта или може да очакваме около 3 млрд. лв. за строителни дейности, или около 1 млрд. лв. на година (вкл. на чужди фирми). За сравнение спадът на годишните приходите на строителните компании от 2008 г. до 2011 г. (НСИ) е близо 6 млрд. лв. тоест ефектът надали ще е много значим, освен за конкретната фирма изпълнител.

В заключение: когато имаме повече детайли, ще можем да направим и по-точен анализ на проекта и неговото значение за страната. Засега: големи думи, неясна информация и съмнения за пропуснати ползи и други договорки…

Оценка на газови и други енергийни активи

Тъй като темата за газовите активи е актуална, едно проучване на капитализационни/дисконтови норми за този сектор. Въпреки, че информацията е от САЩ, всеки оценител би могъл да коригира параметрите или да използва данните за сравнителен анализ.

Скоро - и по темата за Южен поток.

Оценителски насоки от IPEV към EVCА

Едни полезни насоки (International Private Equity and Venture Capital Valuation Guidelines) за оценяване на инвестиции на инвестиционните фондове публикувани от специализирания борд свързан с EVCА (Асоциацията на европейските фондове за венчър капитал).

Оценки на гори от IVSC

За всички "горски" оценители, един доклад (Exposure draft) от IVCS относно оценките на гори с доста информация за спецификите на активите, оценителски подходи и методи, примери и др.

Недвижими имоти 3Q2013

За всички оценители, един нов доклад за търговските площи на Фортън, според който yiled-овете леко се покачват до към 9.3% за най-добрите улици и към 9.2% за молове. Като гледам относително постоянните наеми, защо ли (пак) падат цените?
Още един за офис площите: yiled пак около 9.5%.
И още един за индустриални имоти, които се представят доста по-добре: yiled от над 11.5%, което ми се струва малко високо.

100 мерки за 100 дни (и нощи)

След малко отсъствие, поради дълъг път, някъде на запад, един интересен отчет на правителството за 100-те си дни. Какво ни казва той:
1. Акцентира на доста маловажни и нерелевантни неща: примерно:

• колко много професори има в правителството (няма значение, че си професор по синтаксис пък отговаряш за спорта)
• че министрите са надпартийни (нима не гласуваме за партии и техните програми?)
• редица срещи ("диалог"), стратегии, анализи и др. са представени като "мерки" (аз мислех, че това е просто работа, за да се стигне до мерките).

2. Наистина по-съществените неща се броят на пръсти и включват: нормализиране на задлъжнялостта (без да съм я проверявал), намаляване на някои разрешителни режими, събиране на стари концесионни такси, някои данъчни промени, мерки свързани с усвояване на средства от ЕС по различни програми.
3. Има редица мерки тип: да раздадем пари за обезщетения, помощи и др., които са някакво подпомагане за съответните групи, но (според мен) с малък ефект.
4. Има и мерки, които не са много за хвалба, пр.:

• стабилизиране на държавни дружества (с предоставяне на още средства)
• още и още пари за тютюнопроизводители
• увеличаване на цената на въглищата от Маришкия басейн (как ли се вързва това с намаляването на цената на тока?)
• спират се някакви реформи в МО и с запазват поне 800 военни и цивилни служители, за да се "запазят способностите на военните формирования".

5. Има и любопитни мерки и резултати: хванати са 363 "лидери на престъпни групи" (ама колко престъпни групи има в тази страна?!).
6. Могат да се очакват сума нови закони, стратегии и правила и др. Очаквайте включване...

В заключение: претенциозно е да се говори за 100 изпълнени мерки. Очакваме правителството (и не само то) да започне да комуникира обективно и ясно нещата, които върши (или не върши). Останалото са 101 приказки.

Чисто или затрупано бюро: зависи как искате да мислите

За всички работещи на бюро: едно интересно изследване, което показва, че чистото бюро стимулира по-здравословното хранене, щедростта и конвенционалността, а разхвърляното и затрупано с неща бюро – креативността и генерирането на нови идеи. Такива изследвания аз приемам с резерв, но идеята е по-важна. А вероятно всеки би могъл да пробва и да прецени, кое как му влияе… е ако има нужда.

Накъде върви енергетиката в Европа: обезценки

Един интересен доклад на Ърнст и Янг (EY) сравняващ обезценките отчетени през 2012 г. (и преди) в европейските енергийни компании.
Няколко неща правят впечатление:

• Обезценките продължават с пълна сила от 2010 г., като 2012 г. е рекордна (38% увеличение на загубите спрямо 2011 г.). За последните 3 години са отписани активи и репутация за 31 млрд. евро, което показва неразумни инвестиции, платени свръх високи цени при придобивания, влошаващ се пазар.
• Основните фактори за обезценките са не толкова финансовите условия и търсенето, а цените на горивата и предлагането (вкл. възобновяемите източници). На практика определени активи (пр. ТЕЦ-ове на въглища и газ) стават все по-малко конкурентоспособни и не могат да възстановят стойността си при една пазарна норма на възвращаемост. Промени в местните енергийни политика също са важен фактор за отчетените загуби.
• Особено важно е, че повечето компании са подценили риска: в предишни отчети са смятали бъдещи обезценки за малко вероятни, което (както се оказва) е точно обратното. Това те твърдят и за 2013 г. 
• В допълнение, компаниите публикуват все по-малко детайли за извършените оценки, намалявайки прозрачността за инвеститорите и обществото. 

В заключение: накъде върви енергетиката в Европа? Ами изглежда не върви а пада, след като и там балонът надут от скъпи централи, неефективна регулация, недооценка на риска на пазарите на горива и др. бе спукан от икономическата криза и бездействието на европейските политически лидери.
В България нещата са подобни - просто проблемът е скрит от общественото внимание и прехвърлен най-вече върху потребителя/данъкоплатеца (но и на някои безразсъдни частни инвеститори, посмели да инвестират в енергетика) чрез държавните енергийни предприятия и регулацията на пазара.

Заключение за стойност или калкулация на стойност

Една кратка статия за разликите между (пълна) оценка със заключение за стойността и една алтернативна "калкулация на стойност" поне според Американските стандарти. В практиката често се налага да правим бързи преценки на стойността (например за целите на сливания и придобивания, вътрешни оперативни нужди и др.) и т.н. калкулация на стойност може да е полезен и релевантен подход.

Възвращаемост в телеком сектора 2007-2012 г

Едно интересно изследване на PWC (Link) показва как се променя възвращаемостта на инвестирания капитал в няколко свързани сектора между 2007 г. и 2012 г.:
Done
Както се вижда, има значително разместване в секторите, като големите победители са доставчиците на съдържание и производителите на телефони. По традиционните мрежови оператори отчитат рязък спад на възвращаемостта, заедно с новите медии (или не толкова нови?). Тези резултати са добър индикатор накъде се движи цялата индустрия и къде може да се очаква да се създава висока добавена стойност. В допълнение наблюдаваните възвращаемости и тенденции е добре да се отчитат при оценки в тези сектори.

Който не играе - не печели...(за които не става дума)

Една не особено поучителна статия за това как ако си над определено ниво, на практика ставаш недосегаем – както като статут, така и като статус.

Link

След като докараха компаниите, които управляваха до фалит, бившите им мениджъри изглежда не са особено притеснени от перспективите – малко бридж, борд на директори, консултации, които просто запълват времето на хора, спечелили достатъчно за 2-3 охолни живота. Какво ли мислят загубилите домовете, спестяванията или пенсиите си в резултат на тези фалити?

Не знам, но предполагам. И тук не става дума за някакво отмъщение или назидание. Става дума за поуките, за механизмите и правилата на финансовите пазари. Както казва Кругман: добре, че поне няма да се случва отново, защото извършихме задълбочена финансова реформа, нали, нали?

Изглежда, отново беше пропуснат моментът за адекватни стимули и правила, които да обезсърчават неразумната спекула (тип: колкото повече риск за теб, толкова повече шанс за печалба за мен). Така че е въпрос на време историята да се повтори – в крайна сметка пазарите имат големи търбуси, но къса памет, не ли?

Филм: Тъкър: човекът и неговите мечти

Хубав филм на Ф.Ф.Копола за легендата в американското автомобилостроене Престън Тъкър.

IMDB

Няколко извода (поне):

Понякога един човек стига: как гения, желанието и упорството дори на един човек може да промени цяла индустрия както по отношение на техническите новости, така и по отношение на сигурността на пътниците

• Не е важно колко пъти падаш, а колко ставаш: в крайна сметка Тъкър успява да произведе около 50 автомобила Тъкър 48, а неговите революционни идеи днес са масова практика, напр. колани и друга защита на пътниците, дискови спирачки, инжекцион.
• Давид може и да може да се справи с Голиат, но с голиати? Е зависи от времевия хоризонт де… днес (търг през 2012 г.) един Тъкър 48 струва 2.9 млн. долара.

За гражданската война на пътя

Проблемът с (гражданската) война на пътя е известен.
Въпросът, който си зададохме е: как се развива във времето?
Обикновено медии и политици следят абсолютния брой катастрофи, загинали и др. или някакви индекси спрямо населението. Това обаче е подвеждащо защото в крайна сметка от шофирането (и уменията или злоупотребата на шофьорите) зависят и инцидентите. Затова съставих един (според мен) по индикативен индекс, който дели изразходваното гориво в транспорта на страна (в 1 000 тона петролен еквивалент) на броя смъртни случаи от катастрофи. Този индекс на практика показва на колко хиляди тона изразходвано гориво се пада един смъртен случай. Полезността на индекса е, че свързва реалната транспортна дейност (колкото повече транспортна активност - толкова повече изгорено гориво) с фаталните случаи, вместо да я съпоставя директно с население, регистрирани автомобили и др. Да кажем и че с напредването на технологията в годините, средната консумация (пр. на 100 км) намалява, което малко подценява транспортната активност измерена с гориво. Получената графика (данни: Евростат), с някои по-интересни за целите на дискусията страни е следната:

На графиката са показани само страните от ЕС, с които България е по-добре или горе-долу на едно ниво към 1991 г., с цел да се проследи развитието във времето. Какво се наблюдава:

• Положението в България не се променя особено: на всеки около 20 хил. т. гориво имаме един фатален случай, както в 1991 г. така и в 2009 г. Поради споменатото подценяване, може би са изминати повече километри, но дори и така се вижда очевидно стабилната тенденция от година на година, за разлика от Европа (EU27).
• Почти всички останали страни на графиката се подобряват и значително задминават нашата страна. Италия, Естония, с които сме почти заедно в 1991 г., в 2009 г. са много по напред.Очевиден е прогресът и на средното EU27, който се движи най-вече от значителния прогрес (не са на графиката) на развитите страни - Германия, Англия, Франция, скандинавски страни и др. Единствено май Латвия и Румъния са по-зле от нас, но дори и Латвия показва значителен напредък.

Тоест, отново сме на дъното на класацията (заедно с Румъния) като продължаваме упорито да воюваме, напук на развитието в цяла Европа. Нищо ново, нали?

Неравенството в Харвард (и България) се увеличава

Интересна статия за това как Харвард става все по класово разделен: ако искаш да се впишеш в „средата“ трябва да харчиш на воля и да демонстрираш охолен живот. 

Link

По интересното обаче (както завършва статията) е, че тези които са против това положение изглежда на смеят да застанат открито с имената си – вероятно поради страх, че това ще има последици както в университета, така и след него.

Кругмън (Link) коментира, че това е като общество, което е отровено от неравенството: наследеното богатство и връзки имат огромно значение и са често в ущърб на „долната“ класа.

За какво ми напомня това? Ами за нашата родина, където имането и връзките определят битието за години напред (в някаква степен подобно на годините на соц-а). Бърз пример: ето кратко сравнение на две деца с еднакви, средни умствени и физически качества, родени по едно и също време в две напълно различни семейства и примерното им развитие (на база доста мои наблюдения):

	Иван Богатов	Иван Беден
Детска градина	Частна: понаучава английски,   плува добре, играе шах, има навици за свободно държание и комуникация	Държавна или гледан от баба:   познава цифрите
Начално и средно училище	Частно или добро държавно (английска/математическа гимназия, Американски колеж и др.): знае английски, владее немски, малко испански; добри познания по математика, история, физика и др.; добри връзки с перспективни съученици.	Случайно училище: почти отличник е, но не може да пише на български, срича по английски, математиката бива, за химия, физика и др. да не говорим.
Университет	Американски/английски университет, стажове в банки и международни корпорации	Български университет задължително с общежитие. Работи в дюнер, за да се издържа
Кариера	2-3 години в банка в Лондон. След това (с малко помощ от баща му) заема ръководен пост в голямата българска банка Х.	Не може да си намери работа по специалността 1 година. След стаж, става касиер в банка Х, клон Y в неголям български град.

И така нататък… сега помислете как може да очакваме, че ще се развие живота на децата на двамата Ивановци? Знам, че горното е малко „усреднено“ и стереотипно, и винаги има изключения, които да ме оборят, но задайте си въпроса, какво бихте направили вие за вашето дете и по кой-път бихте го повели.

А за все по-голямото неравенство – освен, че го усещаме, то е и статистически факт. Долната графика показва т.н. Коефициент на Джини (Gini), който показва какви са отклоненията между разпределението на населението и на дохода на населението (за повече информация: Link). Колкото по-висок индекс, толкова по-голямо неравенство.

Както се вижда - положението в България се влошава значително, особено след 2009 г. Към 2011 г. пред нас (в EU28) е само Латвия, но докато там положението се подобрява, при нас се влошава. Е и в Харвард де...

Оценка на вода

Един нелошо ръководство за оценка на вода (основни положения, техники и др.) на PWC.
Link
Не съм чувал да има търсене за такива оценки в България, защото тук си имаме Министерство на околната среда и водите. Според него цената на водата (такса водовземане, според източника) в момента е:

• 2.0 ст. на m3 за битово водоснабдяване
• 0.1-1.0 ст. на m3 за напояване
• 4.5-16.0 ст. на m3 за промишлени нужди

Тарифа
Всичко останало, което плащаме за вода в къщи е за канализация. Малко ниска ми се струва тази цена за самата вода, но нали никой не се оплаква (язовирите не са частни) ще караме така докато има вода. 
Ето едно сравнение с общата цена:
А би трябвало цената на водата (особено за небитови нужди) да се определя според оценителските принципи, ако търсим някаква справедлива и икономически обоснована политика.

Любознателните може да потърсят в Интернет още доста ресурси. Примерно:

Още едно ръководство

Водата като стока...

Стабилизиране на глобалното население?

Интересна статия за глобалните демографски тенденции:

Link

Според прогнозите на глобален стратег на Дойче банк, коефициентът на фертилност (плодовитост) намалява по-бързо от очакваното и може още в 2020-2030 г. да се достигне до нулев прираст при глобално население от около 8.5 млрд. души (които може постепенно да намалеят до 8 млрд. в 2010 г.).

Тази тенденция може да развали малко напрежението за читателите на Дан Браун („Ад“), но ако се окаже трайна може да има значителни икономически последици – както като възможности за растеж, така и като структура на глобалната икономика. 
Ще (ако) видим…

Последната икономическа криза - едно видео за част от причините

Прекрасно видео-обяснение на т.н. CDO, които доста помогнаха за последната криза... (тема с продължение)

Поуките:

• създаването на сложни и неразбираеми продукти не елиминира магически риска (въпреки, че вероятно го скрива)
• както знаем, твърде много алкохол вечерта, често води до махмурлук сутринта...

Хроничната корупция в България в една графика

Понеже доста се говори напоследък за олигарси и корупция – малко за икономическата перспектива на тази тема (с продължение).

Първо къде е България по отношение на корупцията:

Следващата графика показва къде сме спрямо някои съседни балкански страни, страни от източна Европа и развити страни от ЕС. Графиката илюстрира едновременно:

• Корупция (Индекс на корупцията - Transparency International CPI), абсциса
• Богатство (БВП на глава от населението в долари), ордината
• Население (големина на кръга)
• Промяна в тези параметри по години (при натискане на бутона)

Какво забелязваме за дадения период:

• България (отбелязана в зелено) не показва особен напредък нито като забогатяване, нито като намаляване на корупцията
• За разлика от България, другите балкански страни/Източна Европа (в синьо) показват подобрение и в двете, като към 2012 г. България е само пред Сърбия и Албания
• Развитите ЕС икономики – Германия, Франция – са доста напред и по отношение на богатство и по отношение на прозрачност
• Само Гърция (по обясними причини) се влошава бързо и изостава зад България по отношение на корупцията.

Бърз извод: проблемът с корупцията изглежда хроничен и следва да се вземат бързи мерки, ако искаме поне да не изоставаме от останалите страни от Източна Европа/балкански страни.

Следва продължение: защо прозрачността е важна

Филм: Календарни момичета

Още един прекрасен филм, плюс бизнес урок.

IMDB

1. Къде е границата между простотията и изкуството. Между чалгата и вкуса. Между имитацията и оригиналното бизнес начинание. Трудно е да се отговори, но изглежда всичко опира до човек  – доколкото човек остава следа във всичко, което прави, едно бизнес начинание отразява неговите мисли, желания, умения и стремежи (лесен пример: Епъл). Ето защо предприемачеството не е достатъчно (макар и необходимо) условие – трябва да има една доста по-широка основа, която често липсва.  

2. Защо този календар има успех? Според мен не защото хората имат пряка „нужда" от него (като полезност на календар или голи снимки). Но тези жени превръщат този календар в символ на своя кураж, свобода, красота, ирония и начин на мислене дори. А от такива символи май имаме нужда всички. Въпросът е къде са те в България?

Планът за действие (или действието на плана) на правителството на Орешарски

А сега малко полит-икономика…според съвременните тенденции…

Неотдавна правителството на Орешарски представи програма и план за действие. Докато не са свалени, документите могат да бъдат намерени тук:

Action Plan

Priorities

Интересни четива. Шегувам се.

Решихме да направим един по-различен анализ на тези текстове. Взехме т.н. план за действие. Ако допуснем, че всички мерки описани в този документ са доста важни и поради краткостта на документа, би следвало да не се влиза в излишни подробности, тогава би било интересно колко дейности, в какви направления са предвидени. При това положение, би било логично колкото повече мерки, толкова по-важно направление/област/сектор обект на плана. Следващата графика показва къде, колко мерки са предвидени (колкото по-голям (и зелен) правоъгълник, толкова повече мерки).

Очевидно най-важните области за правителството са пазара (29% от описаните мерки), публичния сектор (19%), вътрешната сигурност и правосъдие (15%). Образованието (2%), туризмът (1%), дори здравеопазването (8%) май са извън фокуса му. 

Още по-интересно е обаче какви мерки са предвидени в този план за действие.

Затова усложнихме още малко графика с политиките и сега тя показва и вида на мерките. За целта класифицирахме мерките в четири големи групи: 

1. Промени в регулация, закони, контрол (в оранжево)
2. Анализ, планиране, обсъждане, др. (в жълто)
3. Мерки без конкретика: напр. „рестартиране” на ББР, пресичане на канали, мерки срещу контрабанда, подобряване на ефективността, насърчаване и др. (Светло зелено)
4. По-конкретни мерки: напр. намаляване на админ. тежест, изграждане на системи, прилагане на мерки от програми, нови посолства и др. (По-тъмно зелено)

Файлът с класификацията може да бъде видян тук. 

Какво се оказва: и това правителство изглежда ще се занимава с анализи, стратегии, обсъждания и др. (45% от описаните дейности), промени в закони и регулации (35%). Някакви по-конкретни мерки (11%) или дори без особена конкретика (9%) явно не са толкова важни.

В обобщение: на база на този не толкова задълбочен анализ, всеки може да си направи изводи за целите, приоритетите и планираните дейности от това правителство. Аз лично не очаквам това правителство да отговори на моите очаквания за промени и на важните (според мен) задачи:

1. Индикации за намерения за сериозни реформи и промени няма. Така необходими реформи и действия  в редица сектори и особено здравеопазване, образование, култура ще бъдат малко и най-вече под формата на регулативни промени и анализи. Трудните действия ще останат за някое следващо правителство?
2. Най-големите проблеми изглежда все още са регулацията и липсата на анализи. Дори и в областите с повече мерки: пазар, публичен сектор, правосъдие, оранжевото и жълтото преобладават – може да очакваме повече закони, наредби, анализи и др. бих казал подготвителни дейности. И това правителство изглежда ще гаси огъня с наредби срещу паленето му (дано само не забрави, че и наредбите са хартия)?
3. Липсва  конкретика, която да покаже какво точно ще се прави. Като че ли отново обществото ще гадае защо, какво и как ще се случва – дори малко по-конкретните мерки са описани с общи епитети като „рестартиране”, „спасяване”, „пресичане” и др. Или и правителството още не знае?

Економатика

Струва си да споменем една полезна блог-ова дискусия за математика и нейната роля в икономиката.

Ето няколко връзки към небезизвестните участници:

Noah Smith's

Paul Krugman's

Bryan Caplan

Спорът за това колко математика да учим, използваме и т.н. в икономиката е стар, но като че ли все повече автори и преподаватели застъпват идеята за по-малко математика, за сметка на повече психология, философия, история и др. Според мен проблемът не е в математиката и статистиката, а в начина, по който я използваме – ето няколко значителни проблема:

• икономистите масово използват методи, които всъщност не разбират в дълбочина или като залегнали допускания – типичен случай са статистически методи, които имат определени допускания, за да дадат надеждни резултати
• използват се манипулативно методи или извадки, за да се „докаже” дадена теза
• често се бърка корелация с казуалност – напр. ако повече бебета се раждат напролет, надали щъркелите имат пръст в това (въпреки корелацията)
• математиката (подобно на разни административни или научни титли – професор, академик, доктор и др.) се използва като аргумент в обществото, за „истинска наука”. Математизирането на проблемите носи доверие и престиж, най-вече сред хора, които изобщо не разбират нито проблема нито математизирането му.

Нека да уточня обаче: дали математиката е нужна на икономистите? Безспорно. Тя е форма на философия, чиста логика с невероятен потенциал за изграждането и развитието на критично (и не само) мислене. Това не е причина обаче да я използваме там където не е необходимо или не е адекватно, нали?

Както се казваше в оня виц:

Въпрос: Колко иконометрика трябват, за да се смени една крушка?

Отговор: Седем. Плюс-минус десет

Филми, които има какво да ни кажат за бизнеса, финансите и икономиката

Стартираме и една поредица за добри (според нас) филми, които засягат пряко или не икономически, финансови и бизнес теми. Препоръчваме ги на любители, студенти и професионалисти.
Започвам нетрадиционно, с един филм, който разказва истинската история на закъсала фирма за обувки в Англия, която намира път към спасението по един оригинален (макар и за някои неприличен) начин.

IMDB

За съжаление, в истинския живот изглежда фирмата (брандирана като "Divine") все пак спира производство няколко години след успеха си. Ограничената информация показва, че причините са вероятно оперативни проблеми и конкуренция на (подобни) вносни обувки.

Поуките: търсете оригинали идеи за вашия бизнес навсякъде, където може да задоволявате нужди. Една добра идея обаче не ви гарантира дългосрочен успех, ако не е придружена с добър мениджмънт и постоянно развитие. Нима е нещо ново?

Glencorrrrrr...една страшна история

След като Glencore купи Xstrata за USD 44.6 милиарда през май 2013 г., в последните си отчети компанията записа USD 7.7 милиарда загуба от обезценка на репутация.

Източник: Отчет

За не толкова запознатите, според счетоводните стандарти (IFRS или US GAAP) цената по една такава сделка следва да се разпредели между закупените идентифицируеми нетни активи (пр. дълготрайни активи, търговски марки, лицензи, концесионни договори и т.н.). Разликата между цената и всички тези активи (оценени по справедлива стойност) се отчита като репутация. Положителна репутация означава, че компанията е платила над справедливата стойности на основните активи, например защото счита че ще има значителни бъдещи синергии и др. Когато тази репутация се обезцени с близо USD 8 милиарда за такъв кратък срок, може да се направи заключението, че Glencore е надплатил поне USD 8 милиарда (според оценителите и одиторите) отколкото е трябвало ("поне" е защото има и други обезценки на активи)! Бившите собственици на Xstrata би трябвало да са доволни...

А поуките от тази страшна история са няколко: дори огромни компании с изключително професионално управление правят грешки (надявам се са грешки). Манията за растеж и икономическа мощ често водят до такива. Агресивните политики за придобивания, които в краткосрочен план лесно генерират растеж (и бонуси за мениджмънта), често (според академични изследвания, за които ще разкажем друг път) са безсмислени и вредни. Звучи ли познато?