Накъде върви енергетиката в Европа: обезценки

Един интересен доклад на Ърнст и Янг (EY) сравняващ обезценките отчетени през 2012 г. (и преди) в европейските енергийни компании.
Няколко неща правят впечатление:

• Обезценките продължават с пълна сила от 2010 г., като 2012 г. е рекордна (38% увеличение на загубите спрямо 2011 г.). За последните 3 години са отписани активи и репутация за 31 млрд. евро, което показва неразумни инвестиции, платени свръх високи цени при придобивания, влошаващ се пазар.
• Основните фактори за обезценките са не толкова финансовите условия и търсенето, а цените на горивата и предлагането (вкл. възобновяемите източници). На практика определени активи (пр. ТЕЦ-ове на въглища и газ) стават все по-малко конкурентоспособни и не могат да възстановят стойността си при една пазарна норма на възвращаемост. Промени в местните енергийни политика също са важен фактор за отчетените загуби.
• Особено важно е, че повечето компании са подценили риска: в предишни отчети са смятали бъдещи обезценки за малко вероятни, което (както се оказва) е точно обратното. Това те твърдят и за 2013 г. 
• В допълнение, компаниите публикуват все по-малко детайли за извършените оценки, намалявайки прозрачността за инвеститорите и обществото. 

В заключение: накъде върви енергетиката в Европа? Ами изглежда не върви а пада, след като и там балонът надут от скъпи централи, неефективна регулация, недооценка на риска на пазарите на горива и др. бе спукан от икономическата криза и бездействието на европейските политически лидери.
В България нещата са подобни - просто проблемът е скрит от общественото внимание и прехвърлен най-вече върху потребителя/данъкоплатеца (но и на някои безразсъдни частни инвеститори, посмели да инвестират в енергетика) чрез държавните енергийни предприятия и регулацията на пазара.