Въпреки намаляващата обществена подкрепа, сегашното правителство, като че ли се опитва бързо да договори и стартира както АЕЦ Белене така и 7 блок на АЕЦ Козлодуй.
Основният въпрос: имали нужда от тях обаче все още стои на дневен ред. Анализирането на този проблем е сложна задача, която както се вижда много „експерти“ непрекъснато правят. Тук обаче се опитваме да представим нещата по-просто и по-достъпно за всеки.
За да се видят нуждите на България от електроенергия трябва да се прогнозира търсенето от (1) домакинства и (2) бизнес.
1. Може да се очаква, че домакинствата няма да увеличат значително потреблението си на електроенергия защото:
- енергийната ефективност се увеличава (изолации, по-ефективни уреди)
- цената й е относително висока за отопление и др.
- енергоемките производства (металургия, тежка промишленост и др.) не са особено застъпени
- цената на електроенергията (с изключение на АЕЦ Козлодуй) е относително висока
- в европейки план - все по-ефективните технологии намаляват нуждите в леката промишленост, услугите и туризма и др.
- населението на страната поне до към 2020-2030 не се очаква нараства значимо (вероятно няма как да надхвърли 8 млн. души) - дори може да намалява (както в последните години).
- България не е особено привлекателна за развитие на металургия, тежка промишленост и др. енергоемки производства, поради липса на руди/ресурси, правилата на ЕС и др.
- ако тенденцията за увеличаване на енергийната ефективност (саниране, по-ефективни крушки, уреди и др.) се запази - потреблението на електроенергия ще намалява
- държавната стратегия за следващите 10-20 г. - насочена към стимулиране на високи технологии, туризъм и др. не би довела до по-високи нужди от електроенергия - дори напротив.
- по Европейски политики, новите мощности от ВЕИ ще нараснат значително
- електромобилите са единствените големи консуматори, които се очаква да увеличат търсенето на електроенергия в бъдеще. Както показват обаче редица анализи, това увеличение няма да изиксва значимо увеличение на инсталираните мощности защото повечето електромобили ще бъдат зареждани през нощта, когато потреблението на населението и бизнеса е най-малко. Тоест те биха допринесли за намаляване на вариациите в потреблението през денонощието и за стабилизиране на производството (вкл. от ВЕИ).
Като заключение: дори ако очакваме увеличение на потреблението поради електромобили и нов бизнес, то не би изисквало значими нужди от допълнителна инсталирана мощност в електроенергетиката. А колко е тя сега? Съвсем точна информация е трудно да бъде намерена, но една груба сметка показва, че инсталираната мощност в България на следните централи е поне 10-11 GW към 2013 г. (повече информация тук и тук):
- АЕЦ Козлодуй (5 и 6): 2 GW
- ТЕЦ-овете от Марица Изток: 3 GW
- ВЕИ: 4 GW
- Когенерации - около 1.8 GW, но да вземем поне 1 GW с по-дълъг живот
Горните централи могат да работят поне до 2019-2020 г., като евентуална модернизация на АЕЦ Козлодуй ще удължи този срок до поне 2030 г. (виж тук и тук). Тоест до 2030 г. България има на разположение поне 10 GW вече изградени мощности. Тук изключваме редица големи централи (ТЕЦ Варна, Бобов дол и др., които по план следва да се затвирят, освен ако не се модернизират), малки заводски и други централи.
Колко мощности ни трябват? Зависи от общото потребление и пиковото потребление:
- Общото брутно потребление е около 37-40 TWh (виж тук и тук). Общото потребление може да се провери и чрез потребление на глава от населението и населението в страната. Дори да вземем едни по-високи, европейки показатели (виж тук) от 5-6 MWh на човек, на година, общото потребление е в тези граници.
- Пиковото - около 7.4 GWh максимален товар (виж тук и тук)
Колко инсталирана мощност е нужна за това потребление? Следният доклад и статистиката в него показват, че исторически (2008-2010) АЕЦ работят около 18 часа в денонощие, ТЕЦ - 10 часа, а ВЕИ - около 6-7 часа. Изчислението дели произведената енергия на инсталираната мощност и на 365/366 дена в годината, за да получи колко време средно са работили съответните централи.
Ако приложим тези показатели към горните данни, ще получим
Капацитет (GW) | Средно работно време (h) | Производство TWh | |
АЕЦ | 2 | 18 | 13 |
ТЕЦ | 3 | 10 | 11 |
ВЕИ | 4 | 7 | 10 |
Когенерация | 1 | 10 | 4 |
Общо | 10 | 38 |
Тоест, съществуващият капацитет (дългосрочни централи) при едно модерно управление почти покрива местните нужди, както и голяма част от пиковото потребление (ако вземем данните за 2012 г.). Да не забравяме, че този анализ игнорира редица съществуващи в момента централи с по-лоши дългосрочни перспективи.
На база на горните и при допускане за:
- относително постоянно население
- нарастваща енергийна ефективност на страната
- увеличение на производството
- нарастващи ВЕИ
- потенциален ефект на електромобили
- нужди от износ (външно търсене)
изглежда страната ще има нужда от ограничени допълнителни ядрени мощности. Вероятно добрият подход би бил:
- процедура за лицензиране на 7-ми блок на АЕЦ Козлодуй (при съществуващата инфраструктура, този вариант е вероятно най-ефикасен) и строителство по-късно, при доказани нужди
- изграждане на балансиращи мощности (напр. по оценка на ЕСО), които да поемат пиковите товари (и от ВЕИ).
- модернизиране на дългосрочно жизнеспособните централи
- изграждане на необходимите ВЕИ
- модерно управление на централи, мрежа и пазар.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Моля, бъдете кратки, придържайте се към темата и общоприетите норми на общуване в публично пространство. Мнения, които не отговарят на тези критерии, както и съдържащи спам, т.н. тролинг и др. ще бъдат изтривани без предупреждение. Благодаря.