Една не особено
поучителна статия за това как ако си над определено ниво, на практика ставаш
недосегаем – както като статут, така и като статус.
След като
докараха компаниите, които управляваха до фалит, бившите им мениджъри изглежда
не са особено притеснени от перспективите – малко бридж, борд на директори,
консултации, които просто запълват времето на хора, спечелили достатъчно за 2-3
охолни живота. Какво ли мислят загубилите домовете, спестяванията или пенсиите
си в резултат на тези фалити?
Не знам, но
предполагам. И тук не става дума за някакво отмъщение или назидание. Става дума
за поуките, за механизмите и правилата на финансовите пазари. Както казва
Кругман: добре, че поне няма да се случва отново, защото извършихме задълбочена
финансова реформа, нали, нали?
Изглежда, отново
беше пропуснат моментът за адекватни стимули и правила, които да обезсърчават неразумната
спекула (тип: колкото повече риск за теб, толкова повече шанс за печалба за
мен). Така че е въпрос на време историята да се повтори – в крайна сметка
пазарите имат големи търбуси, но къса памет, не ли?
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Моля, бъдете кратки, придържайте се към темата и общоприетите норми на общуване в публично пространство. Мнения, които не отговарят на тези критерии, както и съдържащи спам, т.н. тролинг и др. ще бъдат изтривани без предупреждение. Благодаря.