Южен поток – много приказки, малко съществена информация

Подписахме Южен поток. Правителството с ентусиазъм ни уведоми за този факт. Но имайки предвид историята, аз лично имам едно (или повече) наум когато премиери, министри и др. трябва да обясняват доста защо всички трябва да се радваме с тях.

Удивително е как и каква информация изнесе правителството. Най-общо казано „експертите“, министри и др. не можаха да кажат 5 смислени приказки относно параметрите на проекта – биваха смесвани приходи с печалби, годишни с многогодишни данни, бюджет с БЕХ и др. Освен ако не е нарочно, това е доста показателно за нивото на компетентност.

Въпреки публикуваната информация и изявления – все още липсва ключова информация за този проект, договорените условия и очакваните ефекти.

За момента бих коментирал следните въпроси:

• Ефектът за БЕХ не е много ясен. В България проектът се реализира от специално учреденото дружество с равно участие на БЕХ и Газпром. Доколкото е известно, това дружество ще събира транзитните такси от тръбата, а БЕХ ще получава дивидент. Тъй като БЕХ няма парите, за да покрие собственото си участие – взима 620 млн. евро заем (с лихва 4.25%, 5 год. гратисен период, 22 години срок на изплащане, обезпечен само с бъдещия дивидент на БЕХ от проекта). Ако това е така, примерни анюитетни годишни вноски биха били около 54 млн. евро, които БЕХ трябва да плаща с дивидентите.  Твърди се, че дивидентът за България от 2018 г. до 2035 ще е общо 715 млн. евро – което би трябвало да е средно по около 40 млн. евро на година. Е, при тези данни и допускания, БЕХ трябва да дава допълнителни 14 млн. евро на година до 2039 г., за да обслужва дълга? Във всеки един случай, следва да се има предвид рискът, дивидентите да не достигат за плащанията на (сигурните) лихви и главници.
• Стойността на проекта може да е завишена. Според изнесените данни, проектът в България струва около 3.5 млрд. евро за около 540 км и допълнителни 362 км паралелни линии. Дори ако вземем общо 902 км, това прави 3.9 млн. евро на км. За сравнение, средните разходи на международни проекти са два-три пъти по-ниски (около 1.3-1.5 млн. евро на км). В проекта в България има компресорни станции и др., но теренът не е планински и разликата е значителна. Естествено, ако разходите са завишени, това е в ущърб на БЕХ, който ще ги плати с лихвите.
• При така обявените данни, възвращаемостта от инвестицията в южен поток (IRR, собствен капитал срещу дивиденти) за БЕХ би била около 4%-5%. Тази възвращаемост не е особено висока дори и за такъв мащабен проект. Ако вземем предвид и пропуснатите ползи (транзитни такси) от сега съществуващата инфраструктура, възможно е БЕХ да е на загуба от този проект.
• Твърденията на министри и „експерти“, че проектът не носи никакъв риск за държавата са меко казано наивни и показателни за разбирането на темата за проектно финансиране. Примерно:
• Ако проектът не е достатъчно печеливш (за местното дружество), може да няма дивиденти и следователно БЕХ (разбирай държавата) трябва да покрива заема. 
• Газопроводът е стратегическа инфраструктура и държавата не може да се откаже от него.
• С този газопровод, държавата де факто „продава“ (или „предава“) 50% от основната газова инфраструктура на Газпром – досега тя беше 100% българска. Нямаше да е лошо ако участваше още някоя голяма европейска компания, за да може евентуален натиск от Русия да бъде посрещнат адекватно.
• Имаме ли гаранции за по-ниска цена на газта? Никой май не знае...

Разбира се този проект се очаква да има редица индиректни  ползи: работа за български компании, работни места, по-сигурни доставки, евентуални отстъпки и др. Ако имаме предвид историята обаче, голяма е вероятността съществените ползи да отидат в няколко големи руски и местни играча (кой ли ще строи, доставя и др.?). В допълнение, като изключим материалите, които се внасят, строителните дейности няма да надхвърлят 50% от стойността на проекта или може да очакваме около 3 млрд. лв. за строителни дейности, или около 1 млрд. лв. на година (вкл. на чужди фирми). За сравнение спадът на годишните приходите на строителните компании от 2008 г. до 2011 г. (НСИ) е близо 6 млрд. лв. тоест ефектът надали ще е много значим, освен за конкретната фирма изпълнител.

В заключение: когато имаме повече детайли, ще можем да направим и по-точен анализ на проекта и неговото значение за страната. Засега: големи думи, неясна информация и съмнения за пропуснати ползи и други договорки…