Оценка на хотели 2014...София стабилно на дъното

Една нова и полезна публикация на HVS за оценителите на хотели. Според  нея:

• София е на дъното (последно място сред избраните градове) и по цени на хотели. И през 2013 г. се наблюдават негативни тенденции в цените – спад от близо 7% за 2013 г., а за периода 2006-2013 г. – спад от около 5%. Причините включват политическа нестабилност и лошо състояние на хотелския пазар.
• По-лошото е, че HVS очаква, че ще остане на това дъно и през 2018 г. Стойността на хотелска стая не се променя значително и е прогнозирана на около 108 хил.евро (за сравнение през 2013 г. е 93 хил.евро).
• Този пазар в София е доста рисков, като волатилността достига 48% 

Ето и една графика, която илюстрира тенденциите от доклада в няколко групи: развити (1), развиващи се (2) EC страни, Турция (3), Русия (4), България (5) показани по ординатата.

ViU коментар: Да уточним, че докладът използва един от методите за оценка на хотели с използване на множител на хотелска стая – тоест ако даден 4-5 звезден хотел в София има 100 стаи, той би трябвало да има стойност от около 9.3 млн. евро или (93 хил.евро) х (100 стаи). Според мен, показаните тенденции са вероятно песимистични и се базират на (линейни?) екстраполации, които надали са много надеждни за София, предвид волатилността. Което не означава, че нещата ще се подобрят от само себе си…

МВФ за България днес и утре

Една нова публикация на МВФ за България, в която намираме доста статистика и някои интересни изводи. Например:

• Макроикономическа стабилност, която обаче сама по себе си не гарантира растеж.
• Бавно възстановяване след икономическата криза.
• Нужда от растеж. Ако не се предприемат „по-амбициозни“ структурни, политически и др. мерки и реформи, България ще достигне средното ниво на доходи в Европа след 40 години. И това при допускане, че няма да ни изненадат нови кризи, при които растежът ни да е под Европейския.

Основните рискове са свързани с бавните реформи, бавното възстановяване на Европа, забавяне на развиващите се пазари, нови стресове от Еврозоната, потенциално „отпускане на коланите“ с бюджета и необслужваните заеми и техния потенциален ефект върху цените на активите.

ViU коментар: както изглежда МВФ вижда външни рискове (от Европа, Еврозона и т.н.), който ние не управляваме и вътрешни рискове (реформи, фискална дисциплина и необслужвани заеми), които зависят в голяма степен от нас. За реформите и дисциплината си знаем – това винаги се повтаря (като мантра) от международните организации като основен подход за ускоряване на развитието. За първи път обаче виждаме тук дефиниран последния риск: необслужваните заеми и техния потенциален ефект върху цените на активите. Нивото на необслужените заеми в банковата система не е ниско (~17%) и една по-стриктна и агресивна политика от страна на банките (или БНБ) може да изкара на пазара хиляди активи, служили за обезпечения (апартаменти, парцели, предприятия и др.). Ако това стане – пазарът на недвижими имоти ще се наводни и цените ще тръгнат пак надолу (а ако очакваме такова събитие естествено няма да предприемем инвестиции сега). Според  МВФ за такова събитие има средна вероятност със средно голям очакван ефект.

Как да ускорим растежа? Според МВФ с три групи мерки:

• Фискална дисциплина и стабилност и по-добро харчене на бюджета
• Финансова стабилност и решаване на проблема с необслужваните заеми
• Реформи в редица области (пазар на труда, пенсии, енергетика, железници и т.н.), борба с корупцията и политиките на „наши хора“.

ViU коментар: всичко това хубаво, но за да се пристъпи към реформи трябват поне две неща: (1) знание какво и как да се направи и (2) политическа воля. В допълнение, политиката по необслужваните заеми от доста време е „ни чул, ни видял“. Така че, за сега май си оставаме с „дисциплината“ и прехвърляне на горещия картоф…

Филм: Вълкът от Уолстрийт и дали така работи Уолстрийт

Тези дни научихме, че Вълкът от Уолстрийт (IMDB) станал най-касовият филм на Скорсезе. Дано да е поради инфлация и глобалния пазар, защото е срамота да се сещаме за него не с Разяреният бик или Добри момчета, а с този филм, който е забавен, дори поучителен, но със сигурност доста, доста изкуствен.

Какво ми „каза“ този филм?

Олеле, тази богата пасмина банкери прави пари само с измама. Те са порочни, агресивни, нагли престъпници, които винаги избягват наказанията. Дали има истина в това – разбира се. Дали обаче тя е пресилена – разбира се. Този филм става част от поредицата – лошият Уолстрийт (улицата на банкерите) мами Мейнстрийт (улицата на реалния бизнес), заедно с фими като Уолстрийт, Margin Call и т.н. За съжаление и той се фокусира на резултата (заедно с необходимите пикантни сцени) вместо върху проблема. Защото Уолстрийт е просто един преекспониран Мейнстрийт: каквото лошо има на Мейнстрийт, става два пъти по-лошо на Уолстрийт.

А който иска да разбере как работят 95%-99% от хората на Уолстрийт, може да прочете следната статия в Ню Йорк Таймс. С две думи: мнооого дълго, напрегнато и скучно. А за измамите и несправедливите стимули - вероятно пак трябва да попитаме политиците, които правят правилата. 

Damodaran и Fernandez... за всеки оценител

Повечето оценители познават и ползват като източник изследванията на проф. А. Дамодаран, но малко знаят за проф. П. Фернандез, който също работи в областта на оценките.
На сайта на Дамодаран има тонове книги, статии и практически полезна информация за оценителите (дори и в България). Особено полезна е практическата информацията относно т.н. странови риск, пазарни и други премии, цени на капитала,  примери с конкретни оценки и др.
На следния адрес, могат да бъдат намерени статии на Фернандез, които също съдържат конкретни данни и анализи по редица оценителски въпроси, вкл. теория на оценяването, често срещани грешки в оценките, анализ на използваните премии за риск в Европа и др.
Мисля, че горните източници е добре да бъдат познавани и следени от всеки сериозен оценител.

За топ 1% от богатите и техните лудости...

Една статия на Kevin Roose хвърля светлина върху "забавленията" и "клубовете" на едни от най-богатите хора в Америка. С няколко думи - журналистът успява да проникне на парти на един от тайните клубове (Kappa Beta Phi) на богатите банкери от Wall Street, където среща бивши и настоящи шефове на AIG, Bear Stearns, Credit Suisse, Balckstone, BlackRock, Goldman Sachs, и т.н. - с други думи каймака на Wall Street. И как се забавлява той? Както става ясно - с тъпи и политически некоректни шеги и сценки, обличане в женски дрехи, ядене и пиене... Като се замисля - точно забавления за 1% от другия край на скалата.
Примери:

• Виц: "Каква е голямата разлика между Хилъри Клинтън и сом? Ами единият има мустаци и смърди, а другият е риба". м-ха, м-ха - много смешно.
• Песничка: "Вярвам, че Бог има план за всички нас. Вярвам, че моят план включва седем цифрен бонус..." това може да не е смешно, но вероятно е е вярно.

Ще кажете - всеки има право да се забавлява както иска. Вероятно. Но начинът на забавление показва ниво на култура, начин на мислене и живот. Не може да си "извисен" от 9 до 5, пък после да си "принизен"...едното просто е театър. Според мен - проблемът, които показва тази статия е театърът, който май всички играем. Още повече тези хора, които са на "голямата сцена". Как да имаме доверие тогава на политици, банкери, шефове на фирми?
Е вероятно като (ако) имаме доверие на тяхното мото: “Dum vivamus edimus et biberimus,” или "Докато живеем, ядем и пием"...само?

Цена на капитала (Cost of capital) 2012/2013

Едно проучване на KPMG от миналата година дава полезна информация за цената на капитала при тестове за обезценка в няколко развити европейски страни, както и на отделни нейни елементи, вкл.:

• безрискова норма (~3.1%)
• премия за пазарен риск (~5.2%)
• странови риск (~1%-4%) и др.

На тази база, средни стойности на цената на собствения капитала е била между 7.7%-9.6%, а цената на дълга - около 5.4%. Така средната средно-претеглена цена на капитала (weighted average cost of capital - WACC) се движи между 5.8%-8.8% (средна:7.9%).
Прави впечатление, че показаните стойности не са ниски и са сравними с нива, които виждаме и в България. Може би има над какво да се замислим, когато калкулираме подобни показатели за български компании.
Във всеки случай - едно полезно четиво за всички оценители в България, не само като проучване за използването на отделни методи, но и като референтни стойности на отделни елементи и съответни цени на капитала.

Стандарти на стойността в оценяването

Нов exposure draft на IVSC дава доста полезни илюстративни примери за различните стандарти на стойност при извършването на оценки - ще чакаме и коментари. Полезно за всички оценители...

Тролове - кои са тези хора?

Троловете били грамадни и грозни същества от скандинавската митология, които ядат хора и камъни и се вкаменяват при слънчева светлина... добра метафора за Интернет троловете.
Едно ново проучване се опитва да "хвърли светлина" върху троловете, макар че се съмнявам да ги вкамени.

Тази графика (източник: Buckelsa, EE, Trapnellb, PD, Paulhusc, DL (2014). Trolls just want to have fun. Personality and Individual Differences) от него показва, че Интернет троловете определено проявяват признаци на т.н. Тъмна тетрада: макиавелизъм (да манипулираме и заблуждаваме другите), нарцисизъм (егоизъм), психопатия (липса на разкаяние/емпатия) и садъзъм (удоволствие от страданието на другите). Какво повече може да се каже за това какви хора са троловете... Мисля, че е добре да си даваме сметка, когато коментираме под дадена статия или отговаряме на хора/тролове по форуми...
Да добавя, че в нашумелия тези дни в българската преса случай с платени политически тролове вероятно тези признаци могат да се търсят в политиците, одобрили подобни практики, както и в собствениците на фирмите, които предоставят подобни услуги.

Разходи за производство на енергия...2013

Един нов доклад на World Energy Council: World Energy Perspective, Cost of Energy Technologies дава интересна информация за развитието на енергийните технологии и най-вече за техните разходи. Например:

• възобновяемите източници са бъдещето: в глобален мащаб, очакванията за растеж на енергийните технологии са най-вече в областта на вятър и соларни технологии.
• цените на възобновяемите източници продължават да падат и някои технологии са абсолютни сравними с конвенционалните технологии. И България не е изключение. 

Следващата графика обобщава резултатите за т.н. изравнени разходи за електричество (levelised cost of electricity - LCOE) или с други думи цената на MWh, при която изграждането и оперирането в дългосрочен план на дадена технология е на границата на рентабилността (break even). Да отбележим, че LCOE отчита  разходите за строителство във времето, оперативните разходи (вкл. гориво), разходите за финансиране и нормална (10%) възвращаемост на инвеститора - не влизат някои важни разходи като разходи за балансиране, пренос и др. Така LCOE ни дава ориентир, колко би трябвало да е оптималната цена на MWh, която плащаме за производство от дадена технология, за да може да се реализира и използва икономически изгодно. Тя дава възможност да сравняваме различните технологии като пълни разходи за производство, за целия им живот.

Някои по-важни изводи от тази графика:

• Може да има големи разлики в цените между различните държави и сценарии
• Средните цени показват значителен спад на някои възобновяеми технологии - вкл. фотоволтаици, вятър, биомаса и др. На практика сега е по-евтино да произвеждаме от вятърни отколкото от ядрени централи.
• Редица алтернативни технологии (геотермални, електричество от боклук) са вече доста евтини - дори по-евтини от водни централи.

Изводи за България:

• националната ни стратегия за развитие на енергетиката вероятно трябва да се преосмисли в посока възобновяеми източници - само тогава можем да говорим за сериозна енергийна независимост на страната.
• Не е лошо да се поддържа (технологично и като know-how) ядрената енергетика, но тя вероятно трябва да остане второстепенна, имайки предвид дългосрочните и разходи.
• Предвид бързото намаляване на разходите/цените на възобновяемите източници, вероятно цялостният фокус трябва да е върху тях. Имаме достатъчно вятър, слънце, сметища и др., които в дългосрочен план могат да ни дадат ефективна и независима енергетика. Естествено, електропреносната и разпределителна система следва да се модернизират за работа с повече възобновяеми източници - вероятно и с нови ефективни балансиращи мощности.
• Не бива да се забравят алтернативните технологии - специално за България такава би била и използването на сероводорода в Черно море, който (вече има научни проучвания) може да се развие като реална алтернатива на конвенционални централи.
• Време е държавата да се заеме сериозно с енергетиката и да се игнорират стотиците интереси на различни "собственици", "търговци", "консултанти" и др., а също така и популисткото бездействие и субсидиране на цените - да не забравяме, че днешните "ниски" цени, ще ги платят утрешните потребители.  

„Срокът да бъде 99 години“, а защо не 999?

В днешния брой на Капитал Дейли намираме изумително изказване на министър (на инвестиционното проектиране) Иван Данов:

„Министър Иван Данов предлага приетият през 2012 г. Закон за публично-частното партньорство да бъде отменен. Най-големият проблем според Данов е правилото, че максималният срок за концесии е 35 години. Няма инвеститор, който да се съгласи да влезе в рисково предприятие за толкова кратък срок, отбеляза Данов. Той предлага срокът да се увеличи на 99 години по модела на други западни държави. Периодът 99 години е по-разпознаваем сред инвеститорите, мотивира се Данов.“

Надявам се да става дума просто за липса на елементарна грамотност по темата за ПЧП. Може би министър Данов може да ни покаже кои други (!) западни държави имат такава практика? Или да каже кои инвеститори са поискали такъв срок? И защо е необходим толкова дълъг срок – нима министърът мисли, че при ПЧП или концесии са нужни 99 години, за да постигнем нужната възвръщаемост? Извинете - без последния въпрос – не мисля, че ще могат да отговорят. Но поне: как досега става концесии с тези срокове в България (пр. летищата в Бургас и Варна) а вече не може? Добре е министерството да знае, че срок от 99 години по същество е продажба (приватизация) а не ПЧП.

За да не сме голословни, повечето ПЧП проекти в нормалните държави определено не надхвърлят 30-35 години. Като бърз пример бихме посочили следните документи (Док1, Док2) където са посочени срокове на проекти в различни няколко държави.

Ситуацията става още по-интересна, предвид скорошната обществена поръчка на Министерство на финансите за консултант за разработване на някои подзаконови наредби и документи касаещи сегашния закон за ПЧП. Пак безсмислен труд и пари хвърлени на вятъра?

В заключение: ясно е, че и при това правителство няма да видим ПЧП проект. Причините са много, но най-важните: тотално неразбиране на темата, липса на политическа воля и желание за работа. Бих предложил поне да не се хаби експертен и финансов ресурс, който (както казват) недостига.