Първо, поставя се въпросът дали винаги трябва да "максимизираме" стойността на бизнеса - дали да го продадем на парче, за да вземем максимума, въпреки че така го ликвидираме.
Второ - етичният аспект: достатъчно ли е да напълним касичката, или е важно да видим дали не изпразваме така 1000 други (дори да е законно)? От друга страна, етично ли е да спираме "закона на джунглата", в смисъла на т.н. свободен пазар?
Трето, интересно е да се осмисли и това, което правим - за "даващите" и "вземащите", за "създаващите" и "разрушаващите".
Разбира се, има и романтичния елемент, който мога спокойно да пропусна.
За истините:
- "Те [адвокатите] са като атомни бомби. Те [другата страна] имат своите, аз имам моите, но един път използвани - всичко прецакват."
- "От кога трябва да си мил, за да си прав?"
- "Ние сме еднакви...интересуваме се повече от играта отколкото от играчите."
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Моля, бъдете кратки, придържайте се към темата и общоприетите норми на общуване в публично пространство. Мнения, които не отговарят на тези критерии, както и съдържащи спам, т.н. тролинг и др. ще бъдат изтривани без предупреждение. Благодаря.