Тъжни смешки или смешни тъжки (икономически)

Няколко вица за специалисти:

• Грък, ирландец и португалец влизат в бар и си поръчват пиене. Кой плаща сметката?
  Отговор: Германеца
• След последната криза, финансист: "Това е по-лошо от развод. Загубих половината пари, а жена ми още е с мен."
• На първия ден Господ измислил слънцето, дяволът - слънчевото изгаряне. На втория ден Господ измислил секса, дяволът - брака. На третия ден Господ измислил икономиста. Дяволът мислил, мислил и измисли втори икономист.
• Защо счетоводителите не четат книги? Защото в тях единствените числа са номерата на страниците... 
• И накрая: какъв е проблемът с икономическите вицове? Икономистите не смятат, че са смешни, а останалите хора не смятат, че са вицове. 

PE = Private Equity или Plunder Equity

Една статия (на база изнесена реч на служител на SEC) повдига завесата на една досега не-регулирана индустрия, в която изглежда процъфтява корупция и измама. За какво става дума:
След въвеждането на регулацията Dodd-Frank, частните фондове (Private Equity или PE) трябва да се регистрират и подлежат на контрол от SEC. Последните направили един първоначален преглед на 150 PE и какво открили: 50% от прегледите откриват корупция и измама относно таксите и разходите на тези фондове (които са за сметка на инвеститорите).
Освен обичайните хитрини свързани с неправилно третиране и манипулиране на разходи, особено важна тема се оказват оценките. Редица фондове манипулират междинните оценки на инвестициите чрез допускания, нарочен избор на данни и (промяна на) методи за оценка. Фрапиращ е случая с фонд, който променя метода на оценка и вътрешната норма на възвращаемост нараства от 4% на 38%?!
Към горното може само да добавим: редица банки, пенсионни фондове и др. инвестират в и финансират с дълг подобни фондове. В голяма степен, горепосочените измами се плащат в крайна сметка от собствениците на тези инвестиращи институции, но и от техните клиенти (например чрез по-ниски доходи за застрахованите). Ако проблемът има такива размери, може би финансовите регулатори трябва да обърнат сериозно внимание на дейността и практиките в тези фондове.

Увод в оценката на нематериални активи - няколко презентации

Няколко кратки, но съдържателни презентации от PWC, EY и др. касаещи подходите и методите за оценка на нематериални активи:

• Презентация на PWC
• Презентация на EY
• Презентация RICS
• Презентация на Канадският институт на оценителите
• Една по-академична презентация на Дамодаран

Накратко са представени основни методи като методи на свръхпечалбата (Multiperiod Excess Earnings), лицензионните отчисления (Relief from Royalty) и др. В допълнение са показани и стъпките за тяхното извършване, както и някои важни въпроси при оценката на такива активи.
Презентациите са добър начален ориентир за всички любопитни финансисти (или не).

Как роботиката ще преобрази обществото ни

Една интересна статия за това как новите технологии и по специално роботиката ще преобразят нашето общество:

1. Дронове: от наблюдения за военни и полицейски цели, през инспекция на посевите, до логистика и дори доставка на интернет. 
2. Медицина: роботи ще извършват операции и сложни манипулации, диагностика и то на по-ниска "цена" от лекарите. Нещо повече, роботи-медици ще дадат възможност за достъп до първокласни услуги навсякъде по света.
3. Протези и екзо-скелети. Роботите ще помогнат на хиляди хора да "проходят" с външни скелети, да използват механични ръце и крака за един по-лесен живот.
4. Изкуствени помощници: с настъпването на изкуствения интелект, роботите ще стават все по-умни и адаптивни към нашите нужди - не само да ни помагат в кухнята, но и да контактуваме, споделяме и др.
5. Автономни коли: забравете трафика, забравете катастрофите, забравете дори паркирането - вашата кола ще свърши всичко вместо вас. Нещо повече, вероятно ще изчезне част от пътната инфраструктура - например няма нужда от паркинг в центъра, ако колата може сама да ни остави и се паркира някъде другаде. И този процес вече  започна:
   

Интересни наблюдения и прогнози. Аз бих прибавил още 1-2:

• Образование: роботът с отлични познания по китайски (и още 100 езика) няма да се умори да ви преподава и учи.
• Услуги: роботът сервитьор е прецизен, бърз и не иска бакшиш; автономната кола-такси също; роботът строител работи денонощно...

Представете си икономическия ефект, например върху работната сила. Ще работят най-вече високо-образовани специалисти. Останалите? Ами зависи от обществото: в по-цивилизованите вероятно ще им плащат да си стоят в къщи..

Интернет във всичко

За тези, които се интересуват от тендециите в технологиите вече е ясно, че следващият голям бум ще бъде свързването на "всичко" с Интернет. Под "всичко" се има предвид, домашните уреди, лични вещи, дори дрехи. Едно за мен необичайно приложение обаче касае свързването на животни и то по икономически причини. В една интересна статия става ясно, че "омрежването" на кравите със специални устройства (напр. Тихият овчар, МуМонитор) дава възможност за много по-добро управление на стадото. Особено важно се оказва идентифицирането на точното време за оплождане на животните, така че да се максимизира времето, през което дават мляко и др.

Като се замисля вече има устройства, които следят основни жизнени показатели на хора (особено на хора в риск), така че с малък upgrade вероятно ще могат да ви кажат и кога е най-добре/вероятно да забременеете...е само ако е важно.
Изобщо животът се пренася в Интернет все повече, което води до поне два икономически важи ефекта:

• увеличаване на ефективността и производителността
• намаляване на нуждите от човешка сила.

Изводите за българската икономика и общество можем да си ги направим сами...

Филм: Margin Call

Един доста добър и проницателен филм, станал класически образ на Wall Street. Е заедно с клишетата и "обясненията" на света, улицата и всичко останало...
Филмът симулира един кризисен ден на нещо като Лемън Брадърс (във филмът има много референции към тази банка) и разкрива малко за хората работещи там, техните ценности и мотивация...до характерното "Fuck normal people".
Няколко изводи от него:

• Парите са като упойка и наркотик...пристрастяват и никога не стигат. Няма значение колко си богат. 
• Няма вечни приятели или ценности, има вечни (зелени) интереси.
• Всичко е игра. Възходи и падения, черно и червено (и двойна нула) голямата рулетка се върти и знаем само кой не печели...
• Играта е на едро. Обемите на дейността на тези институции и ефектите, които те предизвикват само са загатнати, но всички ги видяхме при фалита на Лемън...

Въпреки горните, добре е да се спомене, че като всеки подобен филм, реалността е показана малко едностранчиво. Лесно е да се заклейми Wall Street като източника на всички финансови злини, но тази улица не е природна стихия - тя е плод на нуждите и желанията на един корпоративен свят. В голяма степен тя е негово отражение, така че и корените на "злото" биха могли да бъдат потърсени в него. Заедно със суетата, алчността, гордостта, глупостта и т.н.

Украйна: „решението” е по-скоро икономическо

Мнозина се упражняват тези дни в търсене на „решение” за Украйна – говори се за санкции, компенсации, „студена война”, „успех за славянството” и т.н. Истината е, че всеки пречупва проблема през призмата на собствения си интерес. В този смисъл, страните не търсят решение на проблема, а максимална изгода от създалата се ситуация. Но всъщност какъв е проблемът?

За Русия: анти-руско правителство в Украйна създава огромни трудности. С придобиването на Крим, Путин решава редица въпроси – напр. въпроса за Черноморския флот, въпроса за контрола на Украйна и икономическите интереси на Русия (в стил, ако не слушаш, може и друго парче да си харесам), въпроса за собствения си рейтинг (вече е „обединителят” на държавата) и др. Това беше един смел ход, с който Русия за първи път от много години показа зъби и самочувствие. Самочувствие не толкова на голяма военна сила, колкото на съществен икономически фактор – жизнено важен снабдител на ресурси за голяма част от Европа, с който трябва да се съобразяват.

За Украйна: изглежда тази страна не иска да живее повече в сянката на бившата империя и настоящия император – цената на това съжителство е очевидно доста висока. Големият проблем на Украйна обаче е нейната изостаналост – по отношение на икономическо развитие, задлъжнялост, корупция и др. Долната графика илюстрира частично това развитие:

Украйна изостава с всяка изминала година спрямо някои съседи (вкл. България) като БВП на човек от населението.

Вероятно Крим (въпреки етническите руснаци) никога нямаше да бъде така лесно присъединен ако полуостровът се развиваше динамично, а местното население не виждаше шанс за икономическо спасение под крилото на Русия. Тоест, ако Крим беше Тайван, Русия вероятно щеше да бъде в позицията на Китай. Вместо това той е май по-скоро Северен Кипър…

За Европа (вкл. България): ситуацията в Крим е прецедент, който напомня на събития 1930-40 г. и „студената война”. Прекрояване на едни граници в Европа винаги е било свързано с прекрояване и на други. От друга страна Русия е ключов доставчик на суровини. Ако Европа иска да конкурира останалия свят по отношение на производство, машиностроене и индустрия въобще няма как да стане без газта и суровините на Русия (поне в краткосрочен/средносрочен план - виж като пример долната графика за вноса на газ в ЕС).

В дългосрочен план този проблем е решим, но естествено ще трябват значителни инвестиции.

За САЩ: Американците като че ли виждат заплаха за статуквото и глобалната си сила в тази ситуация. Интересите на САЩ са разнообразни – например, намаляването на контрола на Русия в Украйна (и Европа), нова руска заплаха изискваща възраждане на военно-промишления комплекс и др.

В заключение: „решение” в смисъл да се върне положението преди 1-2 месеца надали е възможно. Такова, което да удовлетвори всички – също. В тази ситуация бихме прогнозирали, че Русия ще се опита да затвърди позициите си в Крим (а защо не и другаде?), вкл. икономически – за Путин не е трудно да направи от Крим още едно Сочи.

Европа има да взема важни решения – ако има истински дух на разбирателство и защита на европейските ценности, би следвало да се върви към дългосрочни санкции (вкл. спиране на руски проекти), решителни икономически мерки (инвестиции, нови газови връзки, дори субсидии и помощи за определени държави) за бързо намаляване на ресурсното влияние на Русия. Това е вероятно единственият мирен начин Русия да бъде поставена в изолация и накарана да преосмисли своята политика. В допълнение, Европа и САЩ следва да подкрепят Украйна, но по един принципен начин. Тази страна има да решава проблеми подобни на българските – корупция, задкулисни политически игри (вкл. под влияние на Русия), бедност. Не трябва да се правят компромиси с тези проблеми, само за да се противопоставим на Русия. Решаването на тези проблеми е от първостепенна важност, включително за това Украйна да си „върне” Крим. При създалата се ситуация, вероятно единственият начин това да се случи ще бъде икономически – оставяйки Крим сам да поиска да се върне към една европейска и просперираща държава. Може би този подход звучи малко наивно – но това не го прави погрешен. Просто изисква координирани действия, усилия и съпричастност, която толкова липсва днес в Европа.

За разходите за енергия и защо огледалото е по-добро от показалката

Един нов доклад на ЕК, в който се прави анализ на цените и разходите за енергия в Европа. Докладът съдържа доста информация и анализи свързани с цените и разходите за енергия както по държави, така и за отделни индустрии и производства. Той е доста полезен за анализирането на енергетиката и нейното влияние върху индустрията, благосъстоянието на домакинствата и т.н.  В допълнение докладът съдържа моделиране на бъдещите енергийни разходи и влиянието им върху индустрията на Европа.

Какво забелязваме за България:

• Цените на електрическа енергия за домакинства са най-ниски в България. Каквото и да говорим за лошите монополи и др., така стоят нещата. И да обърна внимание, че това не може да бъде обяснено с ниските заплати или доходи в страната. Както и с ниските цени на енергийните ресурси. Обяснението всъщност е, че тези цени де факто са субсидирани – къде от АЕЦ и други държавни предприятия, къде от индустрията, къде индиректно от всички данъкоплатци. И това е голям проблем, поне поради две причини (изключвам правните): (1) финансово, системата не е устойчива и в средносрочен план, някой (разбирай данъкоплатците) трябва да плати истинската „цена“; (2) тази политика пречи на възможностите за растеж на страната – особено тези свързани с по-енергоемки производства и индустрии.
• Разходите за мрежата (дистрибуция и пренос) са едни от най-ниските в Европа. По-ниски разходи има само в Гърция, където обаче системите са под шапката на държавна електрическа компания (PPC) и подобно на България в голяма степен под политическо влияние:
  
  Авторите обръщат внимание върху някои трудности при сравняването на тези разходи, но във всеки случай, фокусирането на вниманието върху „високите цени“ на частните дистрибутори-монополисти в България изглежда подвеждащо. Особено предвид факта, че държавният ни пренос има едни от най-високите цени в Европа, както се вижда на следващата графика:
  
• Особено впечатление правят относително високите цени за енергия на индустрията – за електричество цените са сравними с цените във Франция, Финландия, Естония, Швеция; за газа – с Франция, Италия, както и със средните за ЕС и др.
  
  Естествено, няма как да ре- индустриализираме икономиката с такива дадености.
• Интересна е и информацията, че недоказаните, технически използваеми ресурси на България от шистов газ са около 0.5 tcm (според цитирана информация на американската Energy Information Administration). Имайки предвид, годишното ни потребление от 3-4 bcm, този газ би покрил потреблението вероятно за повече от 125 години. Естествено, ясни са настроенията в обществото относно риска за замърсявания и води, но този ресурс би бил потенциален фактор за истинска енергийна независимост и ускорено икономическо развитие.

България страда доста от зависимата си, неинтегрирана и неефективна енергийна система. Например, загубите на благосъстояние поради липсата на интеграция са най-високи в България – около 250 евро на семейство на година:

Освен това, ние българите доста мръзнем. Според долната графика, 70% от по-бедните и поне 45% от всички българи не си отопляват адекватно жилищата. Както се вижда, няма толкова закъсала държава в това отношение – средният процент за населението на Европа е 11%.

Като обобщение на горните: 

• Добре е преди политици и „експерти“ да показват виновни в частния сектор, да се огледат в огледалото на собствената си неефективност, корупция и дори некомпетентност. Понякога причините и проблемите са доста очевидни.
• По много критерии сме на дъното и след като голяма част от населението вече мина на дърва, няма нужда да чакаме кога  ще мине и на свещи. Банално става, но са нужни спешни мерки. Трябват реформи, инвестиции и вероятно болезнени мерки, за да се подобри ефективността и интегрираността на енергийната ни система. 
• Предвид събитията в Крим, трябва да се ускорят алтернативните маршрути за получаване и споделяне на енергия, защото очевидно Русия е риск. Риск, който някак си трябва да застраховаме...

Позитивни очаквания за транспорта за 2014 г.

Нова публикация на KPMG прогнозира една по-добра година за развитието на (сектора на) транспорта. Прогнозата се базира най-вече на възстановяването на глобалната икономика и очакванията за засилване на търговията, трафика и пътникопотоците.
Рисковете обаче също са налице - напр. свръх-капацитет в морския и авио-транспорта,  (водещ до натиск върху цените за крайния потребител) и позитивизмът е умерен. Може да се очакват нови консолидации в сектора, така че 2014 г. изглежда няма да е безинтересна.
За специалистите: оценките в сектора остават относително високи (изключвайки авиокомпаниите) - множителите на EBITDA (EV/EBITDA, сравними компании) са:

• логистика: 11.4х
• авиокомпании: 5.8х
• морски транспорт: 18.2
• транспортна инфраструктура: 12.7
• обществен транспорт: 7.6

Средните множители при сделки също не са ниски:

• около 1.0х на продажби
• около 9.0 на EBITDA и
• около 12.1 на EBIT. 

Технологични IPO през 2013 г. – ГОЛЕМИТЕ надежди

Едно ново проучване на PWC анализира резултатите от IPO (първично публично предлагане) в технологичния сектор през 2013 г. Основни изводи от него:

• Нарастване на активността и високи очаквания за 2014 г.
• Подобряване на пазара (вкл. в Европа)
• Нарастващ интерес към секторите на софтуера и софтуерните услуги.

Какво друго прави впечатление:

• Естествено пазарът продължава да се доминира от САЩ  (66% като стойност и 55% като бройка IPOs) с водещи борси: NYSE и NASDAQ. Водещата европейска борса: London Stock Exchange.
• Водещи под-сектори са били: интернет софтуер и интернет услуги, следвани от софтуер и компютърна периферия и съхранение на данни.
• Интересно е, че във водещите под-сектори се предлагат относително по-малки компании (като приходи), докато в сектори като полупроводници, комуникационно оборудване – доста по-големи. В допълнение, изглежда доста компании са били листвани още на етап на отрицателни печалби (EBITDA и/или нетна печалба). Очевидно в този сектор са най-важни очакванията за бъдещето (вкл. като печалби), а не текущите резултати. Освен това, тук борсата вероятно върши основната си цел – да привлече капитал за развитие на компаниите, а не само изход от инвестицията.
• Няколко думи и за оценките на база IPO: невероятно високи оценки през 2013Q4, ако сравняваме с текущите финансови резултати – среден множител на приходи: 122х; среден множител на EBITDA: 166х (при съответни 6х и 63х през предходното тримесечие). Както се оказва 1-2 компании са били оценени изключително високо и поради това изкривяват резултатите, но въпреки това са на лице очаквания за изключителен растеж на компаниите в този сектор.
  Да отбележим, че вероятно тези големи надежди са твърде големи. Например към момента средно IT индустрията се търгува на около 1.7х-2.0х множител на продажбите и 8х-10х множител на EBITDA. Множител на приходи от 100х например означава, че компания със 100 лв. продажби се продава за 10 000 лв. При EBITDA марж от 20% това са 20 лв. EBITDA сега. Използвайки опростена форма за капитализация на дохода (EBITDA) при 20% изисквана средна годишна възвръщаемост, това е равносилно на почти 20% среден дългосрочен („вечен“) растеж на тази компания, с което малко компании могат да се похвалят. Естествено такива оценки винаги поставят въпроса за нереалистични очаквания и „балон“ в цените.

P.S. В допълнение ето и едно проучване на EY, където се прави преглед на глобалния IPO пазар във всички сектори. И там се отбелязва повишаване на активността, а най-интересни сектори изглежда са: недвижимите имоти, финансовите услуги и енергетиката…кризата май отмина? А дали уроците са научени?

Украйна – някои икономически аспекти на конфликта

Задълбочаващата се криза с Украйна е постоянно в полезрението на политици и медии, естествено с гео-политическите и социалните си измерения. Добре е обаче да се обърне малко внимание и на икономическите.
Какво може да очакваме в икономически план: ако не се нормализират нещата (и то скоро): високи цени на газ, въглища и други горива, високи цени на храните, забавяне на растежа и загуби за много предприятия и цели сектори (вкл. в България). Ето защо:

Храни

Украйна е вторият по големина износител на зърно в света. Този износ се осъществява основно през Севастопол и Одеса. Един сериозен конфликт ще има последици както за производството така и за износа на зърно от страната. Експерти вече очакват до 15%-16% по-ниско производство на зърно в Украйна за сезон 2014-2015. А от началото на годината индексът на зърното на International Grain Council се е покачил с над 6% (имайки предвид, че износът от Украйна продължава). И това на фона на очаквани ниски добиви в други страни производители (напр. САЩ очакват дори 10 годишно дъно), наводнения в Европа, суша в Бразилия и т.н. 

Последиците?

• Вероятно рязко покачване на цените на храните в глобален мащаб. Имайки предвид крехкият баланс с цените на храните в много развиващи се страни (напр. в Азия, Южна Америка, Африка), украинският конфликт може да доведе до серия от вторични проблеми из целия свят.
• за България – освен отрицателните последици от поскъпване на храните, производителите на зърно вероятно ще видят един по-добър пазар.

Природен газ

През Украйна минава голяма част от износа на руски природен газ за Европа (вкл. за България). Един конфликт, под каквато и да е форма, отново ще постави под риск доставките за част от Европа (Газпром вече обяви отмяна отстъпката в цените на газта за Украйна от 1 април 2014 г.). Да не забравяме, че „цената“ на евтиния газ за Украйна бяха руските бази в Крим (сега може и да няма нужда от разрешение на Украйна). Относително топлото време и Сверен поток намаляват ефекта и риска за доставките, но няма как един такъв конфликт да не даде отражение върху доставките и цените на газта. Освен това, евентуално „застудяване“ на взаимоотношенията между Запада и Русия (вкл. като санкции и др.) допълнително ще изостри проблема с горивата и техните цени. 
Ефектът върху България: освен очевидните върху бита - проблемни доставки за много промишлени предприятия (особено тези, които използват газ като суровина, а не като гориво). Естествено големи проекти като Южен поток (както и АЕЦ Белене) ще бъдат поставени под въпрос.

Въглища и метали (вкл. руда)

Украйна и Русия са едни от най-големите производители и износители на въглища, метали (вкл. руда) в света. Конфликтът ще доведе до ограничаване на предлагането и съответно повишение на цените и на тези суровини. И ефектите вече се усещат – 9% увеличение на цената на въглищата според infomine.com:

Туризъм

Особено в последните години България (а и много други страни) разчита значително на руски и украински туристи. Всеки конфликт и неговото ескалиране (напр. санкции) ще доведат до неизбежен отлив на туристи и загуби по веригата за много туристически предприятия. Естествено, косвените ефекти ще са негативни и върху свързаните индустрии и бюджета. Като пример, за 2012 г. украинските туристи в България са били над 250 хил.

Украинският дълг

Украйна трябва да изплати около 13 млрд. долара до края на 2014 г. и още около 16 млрд. долара до края на 2015 г. Според IMF (Лагард), в момента Украйна има нужда от около 35 млрд. долара нов заем. Русия беше готово да подкрепи Украйна в това отношение, но дали IMF, Европа и САЩ ще ги заместят в създалата се ситуация? Евентуален банкрут на Украйна ще задълбочи и радикализира проблема политически и гореописаните потенциални ефекти ще станат все по реални.

Руският пазар

Задълбочаването на кризата и евентуални санкции срещу Русия ще доведат не само до нов „студен“ или „хладен“ политически фронт, но и до значим ефект върху редица пазара. Естествено руският пазар ще понесе удар. Всички вносители и износители в Русия – също. Русия е основен доставчик на редица горива и суровини – ефектът от нарастване на цените би бил тежък върху възстановяващата се икономика на Европа и САЩ. Икономически, нищо положително не може да се очаква и за България – преките и косвените ефекти могат да бъдат значителни както за отделни промишлени производители, износители към Украйна и Русия, така и за цялата икономика.

Разбира се могат да се търсят и други икономически ефекти от тази криза. Например Украйна е голям износител на оръжие (четвъртият по големина в света за 2012 г. по отношение на конвенционални оръжия) - това има и политическо/гео-стратегическо значение. Тази статия не представлява изчерпателен анализ и по-скоро цели да посочи някои важни икономически фактори в този конфликт.

В заключение: хубаво е когато България заема една или друга позиция да знае от какви принципи се ръководи. Според мен – първият и основен принцип следва да е добруването на украинците. Украинците трябва да могат да живеят така както искат и всеки, който се меси в този конфликт трябва да работи за това (въпреки че звучи наивно). На второ място трябва да се види интересът и последиците за България. Споменахме за някои от тях, но едно бързо допитване до фирмите с търговски отношения с Украйна и Русия веднага ще даде директна информация и евентуални насоки, за минимизиране на ефектите върху българската икономика. 
Това, което наблюдаваме в момента като реакция на българското правителство ми се струва комбинация от снишаване и хаотично говорене. Лошото със снишаването е (1) едно снишаване води до други снишавания, (2) снишаването не е нито сериозна, нито предвидима позиция и (3) докато се снишаваме някои може да ни прегази по невнимание.

Високочестотна търговия (High Frequency Trading)...или как компютърът превзема борсите

Една интересна статия за това, че всъщност т.н. високоскоростна/високочестотна търговия (HFT) на борсите е просто едно голямо надлъгване. Тази търговия се извършва автоматично от сложни математически/статистически алгоритми с помощта на мощни компютри, свързани с ултра бързи връзки към дадената борсова платформа. По този начин компютърът реагира доста по-бързо от всеки друг (например брокер) на новини и събития, които имат ефект върху (например) дадена акция. Естествено, понеже всички големи играчи използват такива системи, надпреварата е кои ще измисли по-добър алгоритъм или кой ще използва по-добра връзка. Така в момента търговията се доминира от такива системи (според изследвания между от 50%-70% от общата търговия на акции например). 
Къде е проблемът? Ами има поне няколко:

• Първо за обикновеният инвеститор – това е вид „такса“, защото той не може да реагира толкова бързо и естествено плаща по-висока цена, или продава на по-ниска цена. 
• Второ, не е много ясно какви са пълните и страничните ефекти от тези системи – например те биха могли да манипулират пазара от само себе си. Ако поради някакво събитие (или бъг) тези системи реагират и започнат да продават масирано, може да се получи порочен кръг – резкият спад на цените задейства stop-loss поръчки и спадът се задълбочава, системите реагират с още продажби и още stop-loss поръчки… Звучи хипотетично? На 1 август 2012 г., при отваряне на борсата, HFT системата на инвестиционната фирма Knight Capital започва да подава поръчки за разнообразни продукти с огромна скорост. Малко след това се задействат другите HFT системи и брокери и обемът на търговията нараства бързо - задейства се и регулаторът (SEC). Knight Capital се опитва да спре програмата, която вече генерира загуби от по 10 млн. долара на минута. 45 минути по-късно, фирмата успява да изолира и спре кода, който причинява проблема. Резултатът: значително нарушаване на цените на 148 акции на NYSE и 440 млн. долара загуби за Knight Capital. Манипулирането на цените вероятно е довело до загуби и на други инвеститори, които са купили и продали на нереални цени. 

Но да се върнем на статията – там се дава и една интересна гледна точка, заимствана не от кой да е, а от легендарния треньор по баскетбол Ред Ауербах (издаван и на български). Как се придобива конкурентно предимство? Цитат: „…учудвам се [когато ме питат], защото отговорът е толкова очевиден. Мамите. Така че ако искате да имате конкурентно предимство – просто мамете“. Какво има предвид? Ако играете например футбол с по-бърз отбор, напоявате с вода терена, за да не могат да тичат. Ако играете на борсата, сложете си по-бърза система от конкурента и го изпреварете… Ако се върнем в България, ние това си го знаем, нали?

Алкохол, хероин, крак...и други наркотици

Една статия от 2010 г., която засяга вредата от дадени субстанции - наркотици. Веществата се подреждат на база различните вреди, които нанасят на обществото и потребителя на скала от 0 до 100. Оценките са претеглени, така че 100 показва вещество два пъти по-вредно от такова с оценка 50. Да отбележим, че оценките са направени от панел английски и други експерти наречен Independent Scientific Committee on Drugs (ICSD).
Какво показват резултатите?

• Алкохолът е най-вредният наркотик за обществото и четвъртият най-вреден за потребителя. Прави впечатление също, че алкохолът е почти три пъти по-вреден от кокаина и тютюна. Защо ли тогава на него няма етикети-"некролози", както на цигарите?
• Има огромен дисбаланс между вредата на дадена субстанция и нейното правно преследване. Например, ако алкохолът и стероидите са легални, такива трябва да са LSD, халюциногенни гъби  и др. (LSD e 10 пъти по-безвредна то алкохола, почти 4 пъти по-безвредна от тютюна и по-малко вредна от стероидите). Което отново показва, че политиката за борба с наркотиците не е нищо друго освен и май само политика...

Тези коментари не са призив за легализиране на наркотици. Но това не означава, че трябва да се подкрепят често безсмислени, разфокусирани и популистки мерки на псевдо-загрижени политици и администрации.

Оценка на хотели 2014...София стабилно на дъното

Една нова и полезна публикация на HVS за оценителите на хотели. Според  нея:

• София е на дъното (последно място сред избраните градове) и по цени на хотели. И през 2013 г. се наблюдават негативни тенденции в цените – спад от близо 7% за 2013 г., а за периода 2006-2013 г. – спад от около 5%. Причините включват политическа нестабилност и лошо състояние на хотелския пазар.
• По-лошото е, че HVS очаква, че ще остане на това дъно и през 2018 г. Стойността на хотелска стая не се променя значително и е прогнозирана на около 108 хил.евро (за сравнение през 2013 г. е 93 хил.евро).
• Този пазар в София е доста рисков, като волатилността достига 48% 

Ето и една графика, която илюстрира тенденциите от доклада в няколко групи: развити (1), развиващи се (2) EC страни, Турция (3), Русия (4), България (5) показани по ординатата.

ViU коментар: Да уточним, че докладът използва един от методите за оценка на хотели с използване на множител на хотелска стая – тоест ако даден 4-5 звезден хотел в София има 100 стаи, той би трябвало да има стойност от около 9.3 млн. евро или (93 хил.евро) х (100 стаи). Според мен, показаните тенденции са вероятно песимистични и се базират на (линейни?) екстраполации, които надали са много надеждни за София, предвид волатилността. Което не означава, че нещата ще се подобрят от само себе си…

МВФ за България днес и утре

Една нова публикация на МВФ за България, в която намираме доста статистика и някои интересни изводи. Например:

• Макроикономическа стабилност, която обаче сама по себе си не гарантира растеж.
• Бавно възстановяване след икономическата криза.
• Нужда от растеж. Ако не се предприемат „по-амбициозни“ структурни, политически и др. мерки и реформи, България ще достигне средното ниво на доходи в Европа след 40 години. И това при допускане, че няма да ни изненадат нови кризи, при които растежът ни да е под Европейския.

Основните рискове са свързани с бавните реформи, бавното възстановяване на Европа, забавяне на развиващите се пазари, нови стресове от Еврозоната, потенциално „отпускане на коланите“ с бюджета и необслужваните заеми и техния потенциален ефект върху цените на активите.

ViU коментар: както изглежда МВФ вижда външни рискове (от Европа, Еврозона и т.н.), който ние не управляваме и вътрешни рискове (реформи, фискална дисциплина и необслужвани заеми), които зависят в голяма степен от нас. За реформите и дисциплината си знаем – това винаги се повтаря (като мантра) от международните организации като основен подход за ускоряване на развитието. За първи път обаче виждаме тук дефиниран последния риск: необслужваните заеми и техния потенциален ефект върху цените на активите. Нивото на необслужените заеми в банковата система не е ниско (~17%) и една по-стриктна и агресивна политика от страна на банките (или БНБ) може да изкара на пазара хиляди активи, служили за обезпечения (апартаменти, парцели, предприятия и др.). Ако това стане – пазарът на недвижими имоти ще се наводни и цените ще тръгнат пак надолу (а ако очакваме такова събитие естествено няма да предприемем инвестиции сега). Според  МВФ за такова събитие има средна вероятност със средно голям очакван ефект.

Как да ускорим растежа? Според МВФ с три групи мерки:

• Фискална дисциплина и стабилност и по-добро харчене на бюджета
• Финансова стабилност и решаване на проблема с необслужваните заеми
• Реформи в редица области (пазар на труда, пенсии, енергетика, железници и т.н.), борба с корупцията и политиките на „наши хора“.

ViU коментар: всичко това хубаво, но за да се пристъпи към реформи трябват поне две неща: (1) знание какво и как да се направи и (2) политическа воля. В допълнение, политиката по необслужваните заеми от доста време е „ни чул, ни видял“. Така че, за сега май си оставаме с „дисциплината“ и прехвърляне на горещия картоф…

Филм: Вълкът от Уолстрийт и дали така работи Уолстрийт

Тези дни научихме, че Вълкът от Уолстрийт (IMDB) станал най-касовият филм на Скорсезе. Дано да е поради инфлация и глобалния пазар, защото е срамота да се сещаме за него не с Разяреният бик или Добри момчета, а с този филм, който е забавен, дори поучителен, но със сигурност доста, доста изкуствен.

Какво ми „каза“ този филм?

Олеле, тази богата пасмина банкери прави пари само с измама. Те са порочни, агресивни, нагли престъпници, които винаги избягват наказанията. Дали има истина в това – разбира се. Дали обаче тя е пресилена – разбира се. Този филм става част от поредицата – лошият Уолстрийт (улицата на банкерите) мами Мейнстрийт (улицата на реалния бизнес), заедно с фими като Уолстрийт, Margin Call и т.н. За съжаление и той се фокусира на резултата (заедно с необходимите пикантни сцени) вместо върху проблема. Защото Уолстрийт е просто един преекспониран Мейнстрийт: каквото лошо има на Мейнстрийт, става два пъти по-лошо на Уолстрийт.

А който иска да разбере как работят 95%-99% от хората на Уолстрийт, може да прочете следната статия в Ню Йорк Таймс. С две думи: мнооого дълго, напрегнато и скучно. А за измамите и несправедливите стимули - вероятно пак трябва да попитаме политиците, които правят правилата. 

Damodaran и Fernandez... за всеки оценител

Повечето оценители познават и ползват като източник изследванията на проф. А. Дамодаран, но малко знаят за проф. П. Фернандез, който също работи в областта на оценките.
На сайта на Дамодаран има тонове книги, статии и практически полезна информация за оценителите (дори и в България). Особено полезна е практическата информацията относно т.н. странови риск, пазарни и други премии, цени на капитала,  примери с конкретни оценки и др.
На следния адрес, могат да бъдат намерени статии на Фернандез, които също съдържат конкретни данни и анализи по редица оценителски въпроси, вкл. теория на оценяването, често срещани грешки в оценките, анализ на използваните премии за риск в Европа и др.
Мисля, че горните източници е добре да бъдат познавани и следени от всеки сериозен оценител.

За топ 1% от богатите и техните лудости...

Една статия на Kevin Roose хвърля светлина върху "забавленията" и "клубовете" на едни от най-богатите хора в Америка. С няколко думи - журналистът успява да проникне на парти на един от тайните клубове (Kappa Beta Phi) на богатите банкери от Wall Street, където среща бивши и настоящи шефове на AIG, Bear Stearns, Credit Suisse, Balckstone, BlackRock, Goldman Sachs, и т.н. - с други думи каймака на Wall Street. И как се забавлява той? Както става ясно - с тъпи и политически некоректни шеги и сценки, обличане в женски дрехи, ядене и пиене... Като се замисля - точно забавления за 1% от другия край на скалата.
Примери:

• Виц: "Каква е голямата разлика между Хилъри Клинтън и сом? Ами единият има мустаци и смърди, а другият е риба". м-ха, м-ха - много смешно.
• Песничка: "Вярвам, че Бог има план за всички нас. Вярвам, че моят план включва седем цифрен бонус..." това може да не е смешно, но вероятно е е вярно.

Ще кажете - всеки има право да се забавлява както иска. Вероятно. Но начинът на забавление показва ниво на култура, начин на мислене и живот. Не може да си "извисен" от 9 до 5, пък после да си "принизен"...едното просто е театър. Според мен - проблемът, които показва тази статия е театърът, който май всички играем. Още повече тези хора, които са на "голямата сцена". Как да имаме доверие тогава на политици, банкери, шефове на фирми?
Е вероятно като (ако) имаме доверие на тяхното мото: “Dum vivamus edimus et biberimus,” или "Докато живеем, ядем и пием"...само?

Цена на капитала (Cost of capital) 2012/2013

Едно проучване на KPMG от миналата година дава полезна информация за цената на капитала при тестове за обезценка в няколко развити европейски страни, както и на отделни нейни елементи, вкл.:

• безрискова норма (~3.1%)
• премия за пазарен риск (~5.2%)
• странови риск (~1%-4%) и др.

На тази база, средни стойности на цената на собствения капитала е била между 7.7%-9.6%, а цената на дълга - около 5.4%. Така средната средно-претеглена цена на капитала (weighted average cost of capital - WACC) се движи между 5.8%-8.8% (средна:7.9%).
Прави впечатление, че показаните стойности не са ниски и са сравними с нива, които виждаме и в България. Може би има над какво да се замислим, когато калкулираме подобни показатели за български компании.
Във всеки случай - едно полезно четиво за всички оценители в България, не само като проучване за използването на отделни методи, но и като референтни стойности на отделни елементи и съответни цени на капитала.

Стандарти на стойността в оценяването

Нов exposure draft на IVSC дава доста полезни илюстративни примери за различните стандарти на стойност при извършването на оценки - ще чакаме и коментари. Полезно за всички оценители...

Тролове - кои са тези хора?

Троловете били грамадни и грозни същества от скандинавската митология, които ядат хора и камъни и се вкаменяват при слънчева светлина... добра метафора за Интернет троловете.
Едно ново проучване се опитва да "хвърли светлина" върху троловете, макар че се съмнявам да ги вкамени.

Тази графика (източник: Buckelsa, EE, Trapnellb, PD, Paulhusc, DL (2014). Trolls just want to have fun. Personality and Individual Differences) от него показва, че Интернет троловете определено проявяват признаци на т.н. Тъмна тетрада: макиавелизъм (да манипулираме и заблуждаваме другите), нарцисизъм (егоизъм), психопатия (липса на разкаяние/емпатия) и садъзъм (удоволствие от страданието на другите). Какво повече може да се каже за това какви хора са троловете... Мисля, че е добре да си даваме сметка, когато коментираме под дадена статия или отговаряме на хора/тролове по форуми...
Да добавя, че в нашумелия тези дни в българската преса случай с платени политически тролове вероятно тези признаци могат да се търсят в политиците, одобрили подобни практики, както и в собствениците на фирмите, които предоставят подобни услуги.

Разходи за производство на енергия...2013

Един нов доклад на World Energy Council: World Energy Perspective, Cost of Energy Technologies дава интересна информация за развитието на енергийните технологии и най-вече за техните разходи. Например:

• възобновяемите източници са бъдещето: в глобален мащаб, очакванията за растеж на енергийните технологии са най-вече в областта на вятър и соларни технологии.
• цените на възобновяемите източници продължават да падат и някои технологии са абсолютни сравними с конвенционалните технологии. И България не е изключение. 

Следващата графика обобщава резултатите за т.н. изравнени разходи за електричество (levelised cost of electricity - LCOE) или с други думи цената на MWh, при която изграждането и оперирането в дългосрочен план на дадена технология е на границата на рентабилността (break even). Да отбележим, че LCOE отчита  разходите за строителство във времето, оперативните разходи (вкл. гориво), разходите за финансиране и нормална (10%) възвращаемост на инвеститора - не влизат някои важни разходи като разходи за балансиране, пренос и др. Така LCOE ни дава ориентир, колко би трябвало да е оптималната цена на MWh, която плащаме за производство от дадена технология, за да може да се реализира и използва икономически изгодно. Тя дава възможност да сравняваме различните технологии като пълни разходи за производство, за целия им живот.

Някои по-важни изводи от тази графика:

• Може да има големи разлики в цените между различните държави и сценарии
• Средните цени показват значителен спад на някои възобновяеми технологии - вкл. фотоволтаици, вятър, биомаса и др. На практика сега е по-евтино да произвеждаме от вятърни отколкото от ядрени централи.
• Редица алтернативни технологии (геотермални, електричество от боклук) са вече доста евтини - дори по-евтини от водни централи.

Изводи за България:

• националната ни стратегия за развитие на енергетиката вероятно трябва да се преосмисли в посока възобновяеми източници - само тогава можем да говорим за сериозна енергийна независимост на страната.
• Не е лошо да се поддържа (технологично и като know-how) ядрената енергетика, но тя вероятно трябва да остане второстепенна, имайки предвид дългосрочните и разходи.
• Предвид бързото намаляване на разходите/цените на възобновяемите източници, вероятно цялостният фокус трябва да е върху тях. Имаме достатъчно вятър, слънце, сметища и др., които в дългосрочен план могат да ни дадат ефективна и независима енергетика. Естествено, електропреносната и разпределителна система следва да се модернизират за работа с повече възобновяеми източници - вероятно и с нови ефективни балансиращи мощности.
• Не бива да се забравят алтернативните технологии - специално за България такава би била и използването на сероводорода в Черно море, който (вече има научни проучвания) може да се развие като реална алтернатива на конвенционални централи.
• Време е държавата да се заеме сериозно с енергетиката и да се игнорират стотиците интереси на различни "собственици", "търговци", "консултанти" и др., а също така и популисткото бездействие и субсидиране на цените - да не забравяме, че днешните "ниски" цени, ще ги платят утрешните потребители.  

„Срокът да бъде 99 години“, а защо не 999?

В днешния брой на Капитал Дейли намираме изумително изказване на министър (на инвестиционното проектиране) Иван Данов:

„Министър Иван Данов предлага приетият през 2012 г. Закон за публично-частното партньорство да бъде отменен. Най-големият проблем според Данов е правилото, че максималният срок за концесии е 35 години. Няма инвеститор, който да се съгласи да влезе в рисково предприятие за толкова кратък срок, отбеляза Данов. Той предлага срокът да се увеличи на 99 години по модела на други западни държави. Периодът 99 години е по-разпознаваем сред инвеститорите, мотивира се Данов.“

Надявам се да става дума просто за липса на елементарна грамотност по темата за ПЧП. Може би министър Данов може да ни покаже кои други (!) западни държави имат такава практика? Или да каже кои инвеститори са поискали такъв срок? И защо е необходим толкова дълъг срок – нима министърът мисли, че при ПЧП или концесии са нужни 99 години, за да постигнем нужната възвръщаемост? Извинете - без последния въпрос – не мисля, че ще могат да отговорят. Но поне: как досега става концесии с тези срокове в България (пр. летищата в Бургас и Варна) а вече не може? Добре е министерството да знае, че срок от 99 години по същество е продажба (приватизация) а не ПЧП.

За да не сме голословни, повечето ПЧП проекти в нормалните държави определено не надхвърлят 30-35 години. Като бърз пример бихме посочили следните документи (Док1, Док2) където са посочени срокове на проекти в различни няколко държави.

Ситуацията става още по-интересна, предвид скорошната обществена поръчка на Министерство на финансите за консултант за разработване на някои подзаконови наредби и документи касаещи сегашния закон за ПЧП. Пак безсмислен труд и пари хвърлени на вятъра?

В заключение: ясно е, че и при това правителство няма да видим ПЧП проект. Причините са много, но най-важните: тотално неразбиране на темата, липса на политическа воля и желание за работа. Бих предложил поне да не се хаби експертен и финансов ресурс, който (както казват) недостига.

Либия, Голдмън Сакс – печалби и риск, или обратното…

Според информация в Блумбърг, май Голдмън са „хлъзнали“ (не знам каква по-точна дума да използвам) Либия в онези времена относно сделка с деривати, която либийците са мислили, че са акции или нещо подобно…загубата за Либия: около 1.2 млрд. долара....

Впечатление правят две неща:

1. Как и защо Либия купува неща, които не разбира?

2. Хубава снимка на президенти.

За статистиката и ползите от нея…

Едно проучване на Националната статистика на Англия дава доста информация за нивото на знание на английски (в Англия) и някои „важни“ и „ценни“ заключения за това защо е добре да знаем английски в Англия (!). Например:

• 4 пъти по-висока е вероятността неактивни хора знаещи английски да са студенти (спрямо незнаещите английски):

Economically inactive usual residents who could speak English ‘Well’ or ‘Very well’ were around four times as likely to be a student (45.1 per cent) to those who could speak English ‘Not well’ or ‘Not at all’ (11.2 per cent). This compares with 27.3 per cent of those with English (English or Welsh in Wales) as their main language who were students.

• Освен това, хора, които не говорят добре английски имат по-ниска трудова заетост.

People who could not speak English well or at all had a lower rate of employment.

Обикновено виждаме такива анализи в други държави, но този път и английските статистици са се представили добре…дано сред тях да няма незнаещ английски, че явно много лошо…

Патенти, монополи и други бизнес стратегии...

Една интересна статия с много поуки, например:

• За не-очевидните неща и тяхната интерпретация: как Гугъл купи Моторола само заради патентите й и възможността да ги използва във „войната“ с Епъл.
• За скритите войни на корпоративния фронт: Епъл, Майкрософт, Сони и др. срещу Гугъл (Андроид) и Интел…както добре знаем всяка война взема жертви. И обикновено най-много са невинните (потребителите?).
• За държавната антимонополна политика и как тя има значение за всички.

Ако трябва да пренесем уроците в България, добре е да си дадем сметка за дейността, мотивацията и компетентността и на нашата антимонополна комисия. Напоследък всички се „борят“ с монополите и дългосрочните пораженията от тази „война“ са и ще продължават да бъдат само за потребителите. Особено когато държавните монополи са „добри“, а „частните“ лоши…