За разходите за енергия и защо огледалото е по-добро от показалката

Един нов доклад на ЕК, в който се прави анализ на цените и разходите за енергия в Европа. Докладът съдържа доста информация и анализи свързани с цените и разходите за енергия както по държави, така и за отделни индустрии и производства. Той е доста полезен за анализирането на енергетиката и нейното влияние върху индустрията, благосъстоянието на домакинствата и т.н.  В допълнение докладът съдържа моделиране на бъдещите енергийни разходи и влиянието им върху индустрията на Европа.

Какво забелязваме за България:

• Цените на електрическа енергия за домакинства са най-ниски в България. Каквото и да говорим за лошите монополи и др., така стоят нещата. И да обърна внимание, че това не може да бъде обяснено с ниските заплати или доходи в страната. Както и с ниските цени на енергийните ресурси. Обяснението всъщност е, че тези цени де факто са субсидирани – къде от АЕЦ и други държавни предприятия, къде от индустрията, къде индиректно от всички данъкоплатци. И това е голям проблем, поне поради две причини (изключвам правните): (1) финансово, системата не е устойчива и в средносрочен план, някой (разбирай данъкоплатците) трябва да плати истинската „цена“; (2) тази политика пречи на възможностите за растеж на страната – особено тези свързани с по-енергоемки производства и индустрии.
• Разходите за мрежата (дистрибуция и пренос) са едни от най-ниските в Европа. По-ниски разходи има само в Гърция, където обаче системите са под шапката на държавна електрическа компания (PPC) и подобно на България в голяма степен под политическо влияние:
  
  Авторите обръщат внимание върху някои трудности при сравняването на тези разходи, но във всеки случай, фокусирането на вниманието върху „високите цени“ на частните дистрибутори-монополисти в България изглежда подвеждащо. Особено предвид факта, че държавният ни пренос има едни от най-високите цени в Европа, както се вижда на следващата графика:
  
• Особено впечатление правят относително високите цени за енергия на индустрията – за електричество цените са сравними с цените във Франция, Финландия, Естония, Швеция; за газа – с Франция, Италия, както и със средните за ЕС и др.
  
  Естествено, няма как да ре- индустриализираме икономиката с такива дадености.
• Интересна е и информацията, че недоказаните, технически използваеми ресурси на България от шистов газ са около 0.5 tcm (според цитирана информация на американската Energy Information Administration). Имайки предвид, годишното ни потребление от 3-4 bcm, този газ би покрил потреблението вероятно за повече от 125 години. Естествено, ясни са настроенията в обществото относно риска за замърсявания и води, но този ресурс би бил потенциален фактор за истинска енергийна независимост и ускорено икономическо развитие.

България страда доста от зависимата си, неинтегрирана и неефективна енергийна система. Например, загубите на благосъстояние поради липсата на интеграция са най-високи в България – около 250 евро на семейство на година:

Освен това, ние българите доста мръзнем. Според долната графика, 70% от по-бедните и поне 45% от всички българи не си отопляват адекватно жилищата. Както се вижда, няма толкова закъсала държава в това отношение – средният процент за населението на Европа е 11%.

Като обобщение на горните: 

• Добре е преди политици и „експерти“ да показват виновни в частния сектор, да се огледат в огледалото на собствената си неефективност, корупция и дори некомпетентност. Понякога причините и проблемите са доста очевидни.
• По много критерии сме на дъното и след като голяма част от населението вече мина на дърва, няма нужда да чакаме кога  ще мине и на свещи. Банално става, но са нужни спешни мерки. Трябват реформи, инвестиции и вероятно болезнени мерки, за да се подобри ефективността и интегрираността на енергийната ни система. 
• Предвид събитията в Крим, трябва да се ускорят алтернативните маршрути за получаване и споделяне на енергия, защото очевидно Русия е риск. Риск, който някак си трябва да застраховаме...