Украйна: „решението” е по-скоро икономическо

Мнозина се упражняват тези дни в търсене на „решение” за Украйна – говори се за санкции, компенсации, „студена война”, „успех за славянството” и т.н. Истината е, че всеки пречупва проблема през призмата на собствения си интерес. В този смисъл, страните не търсят решение на проблема, а максимална изгода от създалата се ситуация. Но всъщност какъв е проблемът?

За Русия: анти-руско правителство в Украйна създава огромни трудности. С придобиването на Крим, Путин решава редица въпроси – напр. въпроса за Черноморския флот, въпроса за контрола на Украйна и икономическите интереси на Русия (в стил, ако не слушаш, може и друго парче да си харесам), въпроса за собствения си рейтинг (вече е „обединителят” на държавата) и др. Това беше един смел ход, с който Русия за първи път от много години показа зъби и самочувствие. Самочувствие не толкова на голяма военна сила, колкото на съществен икономически фактор – жизнено важен снабдител на ресурси за голяма част от Европа, с който трябва да се съобразяват.

За Украйна: изглежда тази страна не иска да живее повече в сянката на бившата империя и настоящия император – цената на това съжителство е очевидно доста висока. Големият проблем на Украйна обаче е нейната изостаналост – по отношение на икономическо развитие, задлъжнялост, корупция и др. Долната графика илюстрира частично това развитие:

Украйна изостава с всяка изминала година спрямо някои съседи (вкл. България) като БВП на човек от населението.

Вероятно Крим (въпреки етническите руснаци) никога нямаше да бъде така лесно присъединен ако полуостровът се развиваше динамично, а местното население не виждаше шанс за икономическо спасение под крилото на Русия. Тоест, ако Крим беше Тайван, Русия вероятно щеше да бъде в позицията на Китай. Вместо това той е май по-скоро Северен Кипър…

За Европа (вкл. България): ситуацията в Крим е прецедент, който напомня на събития 1930-40 г. и „студената война”. Прекрояване на едни граници в Европа винаги е било свързано с прекрояване и на други. От друга страна Русия е ключов доставчик на суровини. Ако Европа иска да конкурира останалия свят по отношение на производство, машиностроене и индустрия въобще няма как да стане без газта и суровините на Русия (поне в краткосрочен/средносрочен план - виж като пример долната графика за вноса на газ в ЕС).

В дългосрочен план този проблем е решим, но естествено ще трябват значителни инвестиции.

За САЩ: Американците като че ли виждат заплаха за статуквото и глобалната си сила в тази ситуация. Интересите на САЩ са разнообразни – например, намаляването на контрола на Русия в Украйна (и Европа), нова руска заплаха изискваща възраждане на военно-промишления комплекс и др.

В заключение: „решение” в смисъл да се върне положението преди 1-2 месеца надали е възможно. Такова, което да удовлетвори всички – също. В тази ситуация бихме прогнозирали, че Русия ще се опита да затвърди позициите си в Крим (а защо не и другаде?), вкл. икономически – за Путин не е трудно да направи от Крим още едно Сочи.

Европа има да взема важни решения – ако има истински дух на разбирателство и защита на европейските ценности, би следвало да се върви към дългосрочни санкции (вкл. спиране на руски проекти), решителни икономически мерки (инвестиции, нови газови връзки, дори субсидии и помощи за определени държави) за бързо намаляване на ресурсното влияние на Русия. Това е вероятно единственият мирен начин Русия да бъде поставена в изолация и накарана да преосмисли своята политика. В допълнение, Европа и САЩ следва да подкрепят Украйна, но по един принципен начин. Тази страна има да решава проблеми подобни на българските – корупция, задкулисни политически игри (вкл. под влияние на Русия), бедност. Не трябва да се правят компромиси с тези проблеми, само за да се противопоставим на Русия. Решаването на тези проблеми е от първостепенна важност, включително за това Украйна да си „върне” Крим. При създалата се ситуация, вероятно единственият начин това да се случи ще бъде икономически – оставяйки Крим сам да поиска да се върне към една европейска и просперираща държава. Може би този подход звучи малко наивно – но това не го прави погрешен. Просто изисква координирани действия, усилия и съпричастност, която толкова липсва днес в Европа.