Тези дни
научихме, че Вълкът от Уолстрийт (IMDB) станал най-касовият филм на Скорсезе. Дано да
е поради инфлация и глобалния пазар, защото е срамота да се сещаме за него не с
Разяреният бик или Добри момчета, а с този филм, който е забавен, дори поучителен,
но със сигурност доста, доста изкуствен.
Какво ми „каза“
този филм?
Олеле, тази богата
пасмина банкери прави пари само с измама. Те са порочни, агресивни, нагли престъпници,
които винаги избягват наказанията. Дали има истина в това – разбира се. Дали
обаче тя е пресилена – разбира се. Този филм става част от поредицата – лошият Уолстрийт
(улицата на банкерите) мами Мейнстрийт (улицата на реалния бизнес), заедно с фими
като Уолстрийт, Margin Call и т.н. За съжаление и той се фокусира на резултата (заедно с необходимите пикантни сцени) вместо върху проблема. Защото Уолстрийт е просто един преекспониран Мейнстрийт: каквото лошо има на Мейнстрийт, става два пъти по-лошо на Уолстрийт.
А който иска да разбере как работят 95%-99% от хората на Уолстрийт, може да прочете следната статия в Ню Йорк Таймс. С две думи: мнооого дълго, напрегнато и скучно. А за измамите и несправедливите стимули - вероятно пак трябва да попитаме политиците, които правят правилата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Моля, бъдете кратки, придържайте се към темата и общоприетите норми на общуване в публично пространство. Мнения, които не отговарят на тези критерии, както и съдържащи спам, т.н. тролинг и др. ще бъдат изтривани без предупреждение. Благодаря.