Украйна: „решението” е по-скоро икономическо

Мнозина се упражняват тези дни в търсене на „решение” за Украйна – говори се за санкции, компенсации, „студена война”, „успех за славянството” и т.н. Истината е, че всеки пречупва проблема през призмата на собствения си интерес. В този смисъл, страните не търсят решение на проблема, а максимална изгода от създалата се ситуация. Но всъщност какъв е проблемът?

За Русия: анти-руско правителство в Украйна създава огромни трудности. С придобиването на Крим, Путин решава редица въпроси – напр. въпроса за Черноморския флот, въпроса за контрола на Украйна и икономическите интереси на Русия (в стил, ако не слушаш, може и друго парче да си харесам), въпроса за собствения си рейтинг (вече е „обединителят” на държавата) и др. Това беше един смел ход, с който Русия за първи път от много години показа зъби и самочувствие. Самочувствие не толкова на голяма военна сила, колкото на съществен икономически фактор – жизнено важен снабдител на ресурси за голяма част от Европа, с който трябва да се съобразяват.

За Украйна: изглежда тази страна не иска да живее повече в сянката на бившата империя и настоящия император – цената на това съжителство е очевидно доста висока. Големият проблем на Украйна обаче е нейната изостаналост – по отношение на икономическо развитие, задлъжнялост, корупция и др. Долната графика илюстрира частично това развитие:

Украйна изостава с всяка изминала година спрямо някои съседи (вкл. България) като БВП на човек от населението.

Вероятно Крим (въпреки етническите руснаци) никога нямаше да бъде така лесно присъединен ако полуостровът се развиваше динамично, а местното население не виждаше шанс за икономическо спасение под крилото на Русия. Тоест, ако Крим беше Тайван, Русия вероятно щеше да бъде в позицията на Китай. Вместо това той е май по-скоро Северен Кипър…

За Европа (вкл. България): ситуацията в Крим е прецедент, който напомня на събития 1930-40 г. и „студената война”. Прекрояване на едни граници в Европа винаги е било свързано с прекрояване и на други. От друга страна Русия е ключов доставчик на суровини. Ако Европа иска да конкурира останалия свят по отношение на производство, машиностроене и индустрия въобще няма как да стане без газта и суровините на Русия (поне в краткосрочен/средносрочен план - виж като пример долната графика за вноса на газ в ЕС).

В дългосрочен план този проблем е решим, но естествено ще трябват значителни инвестиции.

За САЩ: Американците като че ли виждат заплаха за статуквото и глобалната си сила в тази ситуация. Интересите на САЩ са разнообразни – например, намаляването на контрола на Русия в Украйна (и Европа), нова руска заплаха изискваща възраждане на военно-промишления комплекс и др.

В заключение: „решение” в смисъл да се върне положението преди 1-2 месеца надали е възможно. Такова, което да удовлетвори всички – също. В тази ситуация бихме прогнозирали, че Русия ще се опита да затвърди позициите си в Крим (а защо не и другаде?), вкл. икономически – за Путин не е трудно да направи от Крим още едно Сочи.

Европа има да взема важни решения – ако има истински дух на разбирателство и защита на европейските ценности, би следвало да се върви към дългосрочни санкции (вкл. спиране на руски проекти), решителни икономически мерки (инвестиции, нови газови връзки, дори субсидии и помощи за определени държави) за бързо намаляване на ресурсното влияние на Русия. Това е вероятно единственият мирен начин Русия да бъде поставена в изолация и накарана да преосмисли своята политика. В допълнение, Европа и САЩ следва да подкрепят Украйна, но по един принципен начин. Тази страна има да решава проблеми подобни на българските – корупция, задкулисни политически игри (вкл. под влияние на Русия), бедност. Не трябва да се правят компромиси с тези проблеми, само за да се противопоставим на Русия. Решаването на тези проблеми е от първостепенна важност, включително за това Украйна да си „върне” Крим. При създалата се ситуация, вероятно единственият начин това да се случи ще бъде икономически – оставяйки Крим сам да поиска да се върне към една европейска и просперираща държава. Може би този подход звучи малко наивно – но това не го прави погрешен. Просто изисква координирани действия, усилия и съпричастност, която толкова липсва днес в Европа.

За разходите за енергия и защо огледалото е по-добро от показалката

Един нов доклад на ЕК, в който се прави анализ на цените и разходите за енергия в Европа. Докладът съдържа доста информация и анализи свързани с цените и разходите за енергия както по държави, така и за отделни индустрии и производства. Той е доста полезен за анализирането на енергетиката и нейното влияние върху индустрията, благосъстоянието на домакинствата и т.н.  В допълнение докладът съдържа моделиране на бъдещите енергийни разходи и влиянието им върху индустрията на Европа.

Какво забелязваме за България:

• Цените на електрическа енергия за домакинства са най-ниски в България. Каквото и да говорим за лошите монополи и др., така стоят нещата. И да обърна внимание, че това не може да бъде обяснено с ниските заплати или доходи в страната. Както и с ниските цени на енергийните ресурси. Обяснението всъщност е, че тези цени де факто са субсидирани – къде от АЕЦ и други държавни предприятия, къде от индустрията, къде индиректно от всички данъкоплатци. И това е голям проблем, поне поради две причини (изключвам правните): (1) финансово, системата не е устойчива и в средносрочен план, някой (разбирай данъкоплатците) трябва да плати истинската „цена“; (2) тази политика пречи на възможностите за растеж на страната – особено тези свързани с по-енергоемки производства и индустрии.
• Разходите за мрежата (дистрибуция и пренос) са едни от най-ниските в Европа. По-ниски разходи има само в Гърция, където обаче системите са под шапката на държавна електрическа компания (PPC) и подобно на България в голяма степен под политическо влияние:
  
  Авторите обръщат внимание върху някои трудности при сравняването на тези разходи, но във всеки случай, фокусирането на вниманието върху „високите цени“ на частните дистрибутори-монополисти в България изглежда подвеждащо. Особено предвид факта, че държавният ни пренос има едни от най-високите цени в Европа, както се вижда на следващата графика:
  
• Особено впечатление правят относително високите цени за енергия на индустрията – за електричество цените са сравними с цените във Франция, Финландия, Естония, Швеция; за газа – с Франция, Италия, както и със средните за ЕС и др.
  
  Естествено, няма как да ре- индустриализираме икономиката с такива дадености.
• Интересна е и информацията, че недоказаните, технически използваеми ресурси на България от шистов газ са около 0.5 tcm (според цитирана информация на американската Energy Information Administration). Имайки предвид, годишното ни потребление от 3-4 bcm, този газ би покрил потреблението вероятно за повече от 125 години. Естествено, ясни са настроенията в обществото относно риска за замърсявания и води, но този ресурс би бил потенциален фактор за истинска енергийна независимост и ускорено икономическо развитие.

България страда доста от зависимата си, неинтегрирана и неефективна енергийна система. Например, загубите на благосъстояние поради липсата на интеграция са най-високи в България – около 250 евро на семейство на година:

Освен това, ние българите доста мръзнем. Според долната графика, 70% от по-бедните и поне 45% от всички българи не си отопляват адекватно жилищата. Както се вижда, няма толкова закъсала държава в това отношение – средният процент за населението на Европа е 11%.

Като обобщение на горните: 

• Добре е преди политици и „експерти“ да показват виновни в частния сектор, да се огледат в огледалото на собствената си неефективност, корупция и дори некомпетентност. Понякога причините и проблемите са доста очевидни.
• По много критерии сме на дъното и след като голяма част от населението вече мина на дърва, няма нужда да чакаме кога  ще мине и на свещи. Банално става, но са нужни спешни мерки. Трябват реформи, инвестиции и вероятно болезнени мерки, за да се подобри ефективността и интегрираността на енергийната ни система. 
• Предвид събитията в Крим, трябва да се ускорят алтернативните маршрути за получаване и споделяне на енергия, защото очевидно Русия е риск. Риск, който някак си трябва да застраховаме...

Позитивни очаквания за транспорта за 2014 г.

Нова публикация на KPMG прогнозира една по-добра година за развитието на (сектора на) транспорта. Прогнозата се базира най-вече на възстановяването на глобалната икономика и очакванията за засилване на търговията, трафика и пътникопотоците.
Рисковете обаче също са налице - напр. свръх-капацитет в морския и авио-транспорта,  (водещ до натиск върху цените за крайния потребител) и позитивизмът е умерен. Може да се очакват нови консолидации в сектора, така че 2014 г. изглежда няма да е безинтересна.
За специалистите: оценките в сектора остават относително високи (изключвайки авиокомпаниите) - множителите на EBITDA (EV/EBITDA, сравними компании) са:

• логистика: 11.4х
• авиокомпании: 5.8х
• морски транспорт: 18.2
• транспортна инфраструктура: 12.7
• обществен транспорт: 7.6

Средните множители при сделки също не са ниски:

• около 1.0х на продажби
• около 9.0 на EBITDA и
• около 12.1 на EBIT. 

Технологични IPO през 2013 г. – ГОЛЕМИТЕ надежди

Едно ново проучване на PWC анализира резултатите от IPO (първично публично предлагане) в технологичния сектор през 2013 г. Основни изводи от него:

• Нарастване на активността и високи очаквания за 2014 г.
• Подобряване на пазара (вкл. в Европа)
• Нарастващ интерес към секторите на софтуера и софтуерните услуги.

Какво друго прави впечатление:

• Естествено пазарът продължава да се доминира от САЩ  (66% като стойност и 55% като бройка IPOs) с водещи борси: NYSE и NASDAQ. Водещата европейска борса: London Stock Exchange.
• Водещи под-сектори са били: интернет софтуер и интернет услуги, следвани от софтуер и компютърна периферия и съхранение на данни.
• Интересно е, че във водещите под-сектори се предлагат относително по-малки компании (като приходи), докато в сектори като полупроводници, комуникационно оборудване – доста по-големи. В допълнение, изглежда доста компании са били листвани още на етап на отрицателни печалби (EBITDA и/или нетна печалба). Очевидно в този сектор са най-важни очакванията за бъдещето (вкл. като печалби), а не текущите резултати. Освен това, тук борсата вероятно върши основната си цел – да привлече капитал за развитие на компаниите, а не само изход от инвестицията.
• Няколко думи и за оценките на база IPO: невероятно високи оценки през 2013Q4, ако сравняваме с текущите финансови резултати – среден множител на приходи: 122х; среден множител на EBITDA: 166х (при съответни 6х и 63х през предходното тримесечие). Както се оказва 1-2 компании са били оценени изключително високо и поради това изкривяват резултатите, но въпреки това са на лице очаквания за изключителен растеж на компаниите в този сектор.
  Да отбележим, че вероятно тези големи надежди са твърде големи. Например към момента средно IT индустрията се търгува на около 1.7х-2.0х множител на продажбите и 8х-10х множител на EBITDA. Множител на приходи от 100х например означава, че компания със 100 лв. продажби се продава за 10 000 лв. При EBITDA марж от 20% това са 20 лв. EBITDA сега. Използвайки опростена форма за капитализация на дохода (EBITDA) при 20% изисквана средна годишна възвръщаемост, това е равносилно на почти 20% среден дългосрочен („вечен“) растеж на тази компания, с което малко компании могат да се похвалят. Естествено такива оценки винаги поставят въпроса за нереалистични очаквания и „балон“ в цените.

P.S. В допълнение ето и едно проучване на EY, където се прави преглед на глобалния IPO пазар във всички сектори. И там се отбелязва повишаване на активността, а най-интересни сектори изглежда са: недвижимите имоти, финансовите услуги и енергетиката…кризата май отмина? А дали уроците са научени?

Украйна – някои икономически аспекти на конфликта

Задълбочаващата се криза с Украйна е постоянно в полезрението на политици и медии, естествено с гео-политическите и социалните си измерения. Добре е обаче да се обърне малко внимание и на икономическите.
Какво може да очакваме в икономически план: ако не се нормализират нещата (и то скоро): високи цени на газ, въглища и други горива, високи цени на храните, забавяне на растежа и загуби за много предприятия и цели сектори (вкл. в България). Ето защо:

Храни

Украйна е вторият по големина износител на зърно в света. Този износ се осъществява основно през Севастопол и Одеса. Един сериозен конфликт ще има последици както за производството така и за износа на зърно от страната. Експерти вече очакват до 15%-16% по-ниско производство на зърно в Украйна за сезон 2014-2015. А от началото на годината индексът на зърното на International Grain Council се е покачил с над 6% (имайки предвид, че износът от Украйна продължава). И това на фона на очаквани ниски добиви в други страни производители (напр. САЩ очакват дори 10 годишно дъно), наводнения в Европа, суша в Бразилия и т.н. 

Последиците?

• Вероятно рязко покачване на цените на храните в глобален мащаб. Имайки предвид крехкият баланс с цените на храните в много развиващи се страни (напр. в Азия, Южна Америка, Африка), украинският конфликт може да доведе до серия от вторични проблеми из целия свят.
• за България – освен отрицателните последици от поскъпване на храните, производителите на зърно вероятно ще видят един по-добър пазар.

Природен газ

През Украйна минава голяма част от износа на руски природен газ за Европа (вкл. за България). Един конфликт, под каквато и да е форма, отново ще постави под риск доставките за част от Европа (Газпром вече обяви отмяна отстъпката в цените на газта за Украйна от 1 април 2014 г.). Да не забравяме, че „цената“ на евтиния газ за Украйна бяха руските бази в Крим (сега може и да няма нужда от разрешение на Украйна). Относително топлото време и Сверен поток намаляват ефекта и риска за доставките, но няма как един такъв конфликт да не даде отражение върху доставките и цените на газта. Освен това, евентуално „застудяване“ на взаимоотношенията между Запада и Русия (вкл. като санкции и др.) допълнително ще изостри проблема с горивата и техните цени. 
Ефектът върху България: освен очевидните върху бита - проблемни доставки за много промишлени предприятия (особено тези, които използват газ като суровина, а не като гориво). Естествено големи проекти като Южен поток (както и АЕЦ Белене) ще бъдат поставени под въпрос.

Въглища и метали (вкл. руда)

Украйна и Русия са едни от най-големите производители и износители на въглища, метали (вкл. руда) в света. Конфликтът ще доведе до ограничаване на предлагането и съответно повишение на цените и на тези суровини. И ефектите вече се усещат – 9% увеличение на цената на въглищата според infomine.com:

Туризъм

Особено в последните години България (а и много други страни) разчита значително на руски и украински туристи. Всеки конфликт и неговото ескалиране (напр. санкции) ще доведат до неизбежен отлив на туристи и загуби по веригата за много туристически предприятия. Естествено, косвените ефекти ще са негативни и върху свързаните индустрии и бюджета. Като пример, за 2012 г. украинските туристи в България са били над 250 хил.

Украинският дълг

Украйна трябва да изплати около 13 млрд. долара до края на 2014 г. и още около 16 млрд. долара до края на 2015 г. Според IMF (Лагард), в момента Украйна има нужда от около 35 млрд. долара нов заем. Русия беше готово да подкрепи Украйна в това отношение, но дали IMF, Европа и САЩ ще ги заместят в създалата се ситуация? Евентуален банкрут на Украйна ще задълбочи и радикализира проблема политически и гореописаните потенциални ефекти ще станат все по реални.

Руският пазар

Задълбочаването на кризата и евентуални санкции срещу Русия ще доведат не само до нов „студен“ или „хладен“ политически фронт, но и до значим ефект върху редица пазара. Естествено руският пазар ще понесе удар. Всички вносители и износители в Русия – също. Русия е основен доставчик на редица горива и суровини – ефектът от нарастване на цените би бил тежък върху възстановяващата се икономика на Европа и САЩ. Икономически, нищо положително не може да се очаква и за България – преките и косвените ефекти могат да бъдат значителни както за отделни промишлени производители, износители към Украйна и Русия, така и за цялата икономика.

Разбира се могат да се търсят и други икономически ефекти от тази криза. Например Украйна е голям износител на оръжие (четвъртият по големина в света за 2012 г. по отношение на конвенционални оръжия) - това има и политическо/гео-стратегическо значение. Тази статия не представлява изчерпателен анализ и по-скоро цели да посочи някои важни икономически фактори в този конфликт.

В заключение: хубаво е когато България заема една или друга позиция да знае от какви принципи се ръководи. Според мен – първият и основен принцип следва да е добруването на украинците. Украинците трябва да могат да живеят така както искат и всеки, който се меси в този конфликт трябва да работи за това (въпреки че звучи наивно). На второ място трябва да се види интересът и последиците за България. Споменахме за някои от тях, но едно бързо допитване до фирмите с търговски отношения с Украйна и Русия веднага ще даде директна информация и евентуални насоки, за минимизиране на ефектите върху българската икономика. 
Това, което наблюдаваме в момента като реакция на българското правителство ми се струва комбинация от снишаване и хаотично говорене. Лошото със снишаването е (1) едно снишаване води до други снишавания, (2) снишаването не е нито сериозна, нито предвидима позиция и (3) докато се снишаваме някои може да ни прегази по невнимание.

Високочестотна търговия (High Frequency Trading)...или как компютърът превзема борсите

Една интересна статия за това, че всъщност т.н. високоскоростна/високочестотна търговия (HFT) на борсите е просто едно голямо надлъгване. Тази търговия се извършва автоматично от сложни математически/статистически алгоритми с помощта на мощни компютри, свързани с ултра бързи връзки към дадената борсова платформа. По този начин компютърът реагира доста по-бързо от всеки друг (например брокер) на новини и събития, които имат ефект върху (например) дадена акция. Естествено, понеже всички големи играчи използват такива системи, надпреварата е кои ще измисли по-добър алгоритъм или кой ще използва по-добра връзка. Така в момента търговията се доминира от такива системи (според изследвания между от 50%-70% от общата търговия на акции например). 
Къде е проблемът? Ами има поне няколко:

• Първо за обикновеният инвеститор – това е вид „такса“, защото той не може да реагира толкова бързо и естествено плаща по-висока цена, или продава на по-ниска цена. 
• Второ, не е много ясно какви са пълните и страничните ефекти от тези системи – например те биха могли да манипулират пазара от само себе си. Ако поради някакво събитие (или бъг) тези системи реагират и започнат да продават масирано, може да се получи порочен кръг – резкият спад на цените задейства stop-loss поръчки и спадът се задълбочава, системите реагират с още продажби и още stop-loss поръчки… Звучи хипотетично? На 1 август 2012 г., при отваряне на борсата, HFT системата на инвестиционната фирма Knight Capital започва да подава поръчки за разнообразни продукти с огромна скорост. Малко след това се задействат другите HFT системи и брокери и обемът на търговията нараства бързо - задейства се и регулаторът (SEC). Knight Capital се опитва да спре програмата, която вече генерира загуби от по 10 млн. долара на минута. 45 минути по-късно, фирмата успява да изолира и спре кода, който причинява проблема. Резултатът: значително нарушаване на цените на 148 акции на NYSE и 440 млн. долара загуби за Knight Capital. Манипулирането на цените вероятно е довело до загуби и на други инвеститори, които са купили и продали на нереални цени. 

Но да се върнем на статията – там се дава и една интересна гледна точка, заимствана не от кой да е, а от легендарния треньор по баскетбол Ред Ауербах (издаван и на български). Как се придобива конкурентно предимство? Цитат: „…учудвам се [когато ме питат], защото отговорът е толкова очевиден. Мамите. Така че ако искате да имате конкурентно предимство – просто мамете“. Какво има предвид? Ако играете например футбол с по-бърз отбор, напоявате с вода терена, за да не могат да тичат. Ако играете на борсата, сложете си по-бърза система от конкурента и го изпреварете… Ако се върнем в България, ние това си го знаем, нали?

Алкохол, хероин, крак...и други наркотици

Една статия от 2010 г., която засяга вредата от дадени субстанции - наркотици. Веществата се подреждат на база различните вреди, които нанасят на обществото и потребителя на скала от 0 до 100. Оценките са претеглени, така че 100 показва вещество два пъти по-вредно от такова с оценка 50. Да отбележим, че оценките са направени от панел английски и други експерти наречен Independent Scientific Committee on Drugs (ICSD).
Какво показват резултатите?

• Алкохолът е най-вредният наркотик за обществото и четвъртият най-вреден за потребителя. Прави впечатление също, че алкохолът е почти три пъти по-вреден от кокаина и тютюна. Защо ли тогава на него няма етикети-"некролози", както на цигарите?
• Има огромен дисбаланс между вредата на дадена субстанция и нейното правно преследване. Например, ако алкохолът и стероидите са легални, такива трябва да са LSD, халюциногенни гъби  и др. (LSD e 10 пъти по-безвредна то алкохола, почти 4 пъти по-безвредна от тютюна и по-малко вредна от стероидите). Което отново показва, че политиката за борба с наркотиците не е нищо друго освен и май само политика...

Тези коментари не са призив за легализиране на наркотици. Но това не означава, че трябва да се подкрепят често безсмислени, разфокусирани и популистки мерки на псевдо-загрижени политици и администрации.