Чисто или затрупано бюро: зависи как искате да мислите

За всички работещи на бюро: едно интересно изследване, което показва, че чистото бюро стимулира по-здравословното хранене, щедростта и конвенционалността, а разхвърляното и затрупано с неща бюро – креативността и генерирането на нови идеи. Такива изследвания аз приемам с резерв, но идеята е по-важна. А вероятно всеки би могъл да пробва и да прецени, кое как му влияе… е ако има нужда.

Накъде върви енергетиката в Европа: обезценки

Един интересен доклад на Ърнст и Янг (EY) сравняващ обезценките отчетени през 2012 г. (и преди) в европейските енергийни компании.
Няколко неща правят впечатление:

• Обезценките продължават с пълна сила от 2010 г., като 2012 г. е рекордна (38% увеличение на загубите спрямо 2011 г.). За последните 3 години са отписани активи и репутация за 31 млрд. евро, което показва неразумни инвестиции, платени свръх високи цени при придобивания, влошаващ се пазар.
• Основните фактори за обезценките са не толкова финансовите условия и търсенето, а цените на горивата и предлагането (вкл. възобновяемите източници). На практика определени активи (пр. ТЕЦ-ове на въглища и газ) стават все по-малко конкурентоспособни и не могат да възстановят стойността си при една пазарна норма на възвращаемост. Промени в местните енергийни политика също са важен фактор за отчетените загуби.
• Особено важно е, че повечето компании са подценили риска: в предишни отчети са смятали бъдещи обезценки за малко вероятни, което (както се оказва) е точно обратното. Това те твърдят и за 2013 г. 
• В допълнение, компаниите публикуват все по-малко детайли за извършените оценки, намалявайки прозрачността за инвеститорите и обществото. 

В заключение: накъде върви енергетиката в Европа? Ами изглежда не върви а пада, след като и там балонът надут от скъпи централи, неефективна регулация, недооценка на риска на пазарите на горива и др. бе спукан от икономическата криза и бездействието на европейските политически лидери.
В България нещата са подобни - просто проблемът е скрит от общественото внимание и прехвърлен най-вече върху потребителя/данъкоплатеца (но и на някои безразсъдни частни инвеститори, посмели да инвестират в енергетика) чрез държавните енергийни предприятия и регулацията на пазара.

Заключение за стойност или калкулация на стойност

Една кратка статия за разликите между (пълна) оценка със заключение за стойността и една алтернативна "калкулация на стойност" поне според Американските стандарти. В практиката често се налага да правим бързи преценки на стойността (например за целите на сливания и придобивания, вътрешни оперативни нужди и др.) и т.н. калкулация на стойност може да е полезен и релевантен подход.

Възвращаемост в телеком сектора 2007-2012 г

Едно интересно изследване на PWC (Link) показва как се променя възвращаемостта на инвестирания капитал в няколко свързани сектора между 2007 г. и 2012 г.:
Done
Както се вижда, има значително разместване в секторите, като големите победители са доставчиците на съдържание и производителите на телефони. По традиционните мрежови оператори отчитат рязък спад на възвращаемостта, заедно с новите медии (или не толкова нови?). Тези резултати са добър индикатор накъде се движи цялата индустрия и къде може да се очаква да се създава висока добавена стойност. В допълнение наблюдаваните възвращаемости и тенденции е добре да се отчитат при оценки в тези сектори.

Който не играе - не печели...(за които не става дума)

Една не особено поучителна статия за това как ако си над определено ниво, на практика ставаш недосегаем – както като статут, така и като статус.

Link

След като докараха компаниите, които управляваха до фалит, бившите им мениджъри изглежда не са особено притеснени от перспективите – малко бридж, борд на директори, консултации, които просто запълват времето на хора, спечелили достатъчно за 2-3 охолни живота. Какво ли мислят загубилите домовете, спестяванията или пенсиите си в резултат на тези фалити?

Не знам, но предполагам. И тук не става дума за някакво отмъщение или назидание. Става дума за поуките, за механизмите и правилата на финансовите пазари. Както казва Кругман: добре, че поне няма да се случва отново, защото извършихме задълбочена финансова реформа, нали, нали?

Изглежда, отново беше пропуснат моментът за адекватни стимули и правила, които да обезсърчават неразумната спекула (тип: колкото повече риск за теб, толкова повече шанс за печалба за мен). Така че е въпрос на време историята да се повтори – в крайна сметка пазарите имат големи търбуси, но къса памет, не ли?

Филм: Тъкър: човекът и неговите мечти

Хубав филм на Ф.Ф.Копола за легендата в американското автомобилостроене Престън Тъкър.

IMDB

Няколко извода (поне):

Понякога един човек стига: как гения, желанието и упорството дори на един човек може да промени цяла индустрия както по отношение на техническите новости, така и по отношение на сигурността на пътниците

• Не е важно колко пъти падаш, а колко ставаш: в крайна сметка Тъкър успява да произведе около 50 автомобила Тъкър 48, а неговите революционни идеи днес са масова практика, напр. колани и друга защита на пътниците, дискови спирачки, инжекцион.
• Давид може и да може да се справи с Голиат, но с голиати? Е зависи от времевия хоризонт де… днес (търг през 2012 г.) един Тъкър 48 струва 2.9 млн. долара.

За гражданската война на пътя

Проблемът с (гражданската) война на пътя е известен.
Въпросът, който си зададохме е: как се развива във времето?
Обикновено медии и политици следят абсолютния брой катастрофи, загинали и др. или някакви индекси спрямо населението. Това обаче е подвеждащо защото в крайна сметка от шофирането (и уменията или злоупотребата на шофьорите) зависят и инцидентите. Затова съставих един (според мен) по индикативен индекс, който дели изразходваното гориво в транспорта на страна (в 1 000 тона петролен еквивалент) на броя смъртни случаи от катастрофи. Този индекс на практика показва на колко хиляди тона изразходвано гориво се пада един смъртен случай. Полезността на индекса е, че свързва реалната транспортна дейност (колкото повече транспортна активност - толкова повече изгорено гориво) с фаталните случаи, вместо да я съпоставя директно с население, регистрирани автомобили и др. Да кажем и че с напредването на технологията в годините, средната консумация (пр. на 100 км) намалява, което малко подценява транспортната активност измерена с гориво. Получената графика (данни: Евростат), с някои по-интересни за целите на дискусията страни е следната:

На графиката са показани само страните от ЕС, с които България е по-добре или горе-долу на едно ниво към 1991 г., с цел да се проследи развитието във времето. Какво се наблюдава:

• Положението в България не се променя особено: на всеки около 20 хил. т. гориво имаме един фатален случай, както в 1991 г. така и в 2009 г. Поради споменатото подценяване, може би са изминати повече километри, но дори и така се вижда очевидно стабилната тенденция от година на година, за разлика от Европа (EU27).
• Почти всички останали страни на графиката се подобряват и значително задминават нашата страна. Италия, Естония, с които сме почти заедно в 1991 г., в 2009 г. са много по напред.Очевиден е прогресът и на средното EU27, който се движи най-вече от значителния прогрес (не са на графиката) на развитите страни - Германия, Англия, Франция, скандинавски страни и др. Единствено май Латвия и Румъния са по-зле от нас, но дори и Латвия показва значителен напредък.

Тоест, отново сме на дъното на класацията (заедно с Румъния) като продължаваме упорито да воюваме, напук на развитието в цяла Европа. Нищо ново, нали?

Неравенството в Харвард (и България) се увеличава

Интересна статия за това как Харвард става все по класово разделен: ако искаш да се впишеш в „средата“ трябва да харчиш на воля и да демонстрираш охолен живот. 

Link

По интересното обаче (както завършва статията) е, че тези които са против това положение изглежда на смеят да застанат открито с имената си – вероятно поради страх, че това ще има последици както в университета, така и след него.

Кругмън (Link) коментира, че това е като общество, което е отровено от неравенството: наследеното богатство и връзки имат огромно значение и са често в ущърб на „долната“ класа.

За какво ми напомня това? Ами за нашата родина, където имането и връзките определят битието за години напред (в някаква степен подобно на годините на соц-а). Бърз пример: ето кратко сравнение на две деца с еднакви, средни умствени и физически качества, родени по едно и също време в две напълно различни семейства и примерното им развитие (на база доста мои наблюдения):

	Иван Богатов	Иван Беден
Детска градина	Частна: понаучава английски,   плува добре, играе шах, има навици за свободно държание и комуникация	Държавна или гледан от баба:   познава цифрите
Начално и средно училище	Частно или добро държавно (английска/математическа гимназия, Американски колеж и др.): знае английски, владее немски, малко испански; добри познания по математика, история, физика и др.; добри връзки с перспективни съученици.	Случайно училище: почти отличник е, но не може да пише на български, срича по английски, математиката бива, за химия, физика и др. да не говорим.
Университет	Американски/английски университет, стажове в банки и международни корпорации	Български университет задължително с общежитие. Работи в дюнер, за да се издържа
Кариера	2-3 години в банка в Лондон. След това (с малко помощ от баща му) заема ръководен пост в голямата българска банка Х.	Не може да си намери работа по специалността 1 година. След стаж, става касиер в банка Х, клон Y в неголям български град.

И така нататък… сега помислете как може да очакваме, че ще се развие живота на децата на двамата Ивановци? Знам, че горното е малко „усреднено“ и стереотипно, и винаги има изключения, които да ме оборят, но задайте си въпроса, какво бихте направили вие за вашето дете и по кой-път бихте го повели.

А за все по-голямото неравенство – освен, че го усещаме, то е и статистически факт. Долната графика показва т.н. Коефициент на Джини (Gini), който показва какви са отклоненията между разпределението на населението и на дохода на населението (за повече информация: Link). Колкото по-висок индекс, толкова по-голямо неравенство.

Както се вижда - положението в България се влошава значително, особено след 2009 г. Към 2011 г. пред нас (в EU28) е само Латвия, но докато там положението се подобрява, при нас се влошава. Е и в Харвард де...

Оценка на вода

Един нелошо ръководство за оценка на вода (основни положения, техники и др.) на PWC.
Link
Не съм чувал да има търсене за такива оценки в България, защото тук си имаме Министерство на околната среда и водите. Според него цената на водата (такса водовземане, според източника) в момента е:

• 2.0 ст. на m3 за битово водоснабдяване
• 0.1-1.0 ст. на m3 за напояване
• 4.5-16.0 ст. на m3 за промишлени нужди

Тарифа
Всичко останало, което плащаме за вода в къщи е за канализация. Малко ниска ми се струва тази цена за самата вода, но нали никой не се оплаква (язовирите не са частни) ще караме така докато има вода. 
Ето едно сравнение с общата цена:
А би трябвало цената на водата (особено за небитови нужди) да се определя според оценителските принципи, ако търсим някаква справедлива и икономически обоснована политика.

Любознателните може да потърсят в Интернет още доста ресурси. Примерно:

Още едно ръководство

Водата като стока...

Стабилизиране на глобалното население?

Интересна статия за глобалните демографски тенденции:

Link

Според прогнозите на глобален стратег на Дойче банк, коефициентът на фертилност (плодовитост) намалява по-бързо от очакваното и може още в 2020-2030 г. да се достигне до нулев прираст при глобално население от около 8.5 млрд. души (които може постепенно да намалеят до 8 млрд. в 2010 г.).

Тази тенденция може да развали малко напрежението за читателите на Дан Браун („Ад“), но ако се окаже трайна може да има значителни икономически последици – както като възможности за растеж, така и като структура на глобалната икономика. 
Ще (ако) видим…

Последната икономическа криза - едно видео за част от причините

Прекрасно видео-обяснение на т.н. CDO, които доста помогнаха за последната криза... (тема с продължение)

Поуките:

• създаването на сложни и неразбираеми продукти не елиминира магически риска (въпреки, че вероятно го скрива)
• както знаем, твърде много алкохол вечерта, често води до махмурлук сутринта...

Хроничната корупция в България в една графика

Понеже доста се говори напоследък за олигарси и корупция – малко за икономическата перспектива на тази тема (с продължение).

Първо къде е България по отношение на корупцията:

Следващата графика показва къде сме спрямо някои съседни балкански страни, страни от източна Европа и развити страни от ЕС. Графиката илюстрира едновременно:

• Корупция (Индекс на корупцията - Transparency International CPI), абсциса
• Богатство (БВП на глава от населението в долари), ордината
• Население (големина на кръга)
• Промяна в тези параметри по години (при натискане на бутона)

Какво забелязваме за дадения период:

• България (отбелязана в зелено) не показва особен напредък нито като забогатяване, нито като намаляване на корупцията
• За разлика от България, другите балкански страни/Източна Европа (в синьо) показват подобрение и в двете, като към 2012 г. България е само пред Сърбия и Албания
• Развитите ЕС икономики – Германия, Франция – са доста напред и по отношение на богатство и по отношение на прозрачност
• Само Гърция (по обясними причини) се влошава бързо и изостава зад България по отношение на корупцията.

Бърз извод: проблемът с корупцията изглежда хроничен и следва да се вземат бързи мерки, ако искаме поне да не изоставаме от останалите страни от Източна Европа/балкански страни.

Следва продължение: защо прозрачността е важна

Филм: Календарни момичета

Още един прекрасен филм, плюс бизнес урок.

IMDB

1. Къде е границата между простотията и изкуството. Между чалгата и вкуса. Между имитацията и оригиналното бизнес начинание. Трудно е да се отговори, но изглежда всичко опира до човек  – доколкото човек остава следа във всичко, което прави, едно бизнес начинание отразява неговите мисли, желания, умения и стремежи (лесен пример: Епъл). Ето защо предприемачеството не е достатъчно (макар и необходимо) условие – трябва да има една доста по-широка основа, която често липсва.  

2. Защо този календар има успех? Според мен не защото хората имат пряка „нужда" от него (като полезност на календар или голи снимки). Но тези жени превръщат този календар в символ на своя кураж, свобода, красота, ирония и начин на мислене дори. А от такива символи май имаме нужда всички. Въпросът е къде са те в България?