сряда, 28 август 2013 г.

Планът за действие (или действието на плана) на правителството на Орешарски


А сега малко полит-икономика…според съвременните тенденции…
Неотдавна правителството на Орешарски представи програма и план за действие. Докато не са свалени, документите могат да бъдат намерени тук:
Интересни четива. Шегувам се.
Решихме да направим един по-различен анализ на тези текстове. Взехме т.н. план за действие. Ако допуснем, че всички мерки описани в този документ са доста важни и поради краткостта на документа, би следвало да не се влиза в излишни подробности, тогава би било интересно колко дейности, в какви направления са предвидени. При това положение, би било логично колкото повече мерки, толкова по-важно направление/област/сектор обект на плана. Следващата графика показва къде, колко мерки са предвидени (колкото по-голям (и зелен) правоъгълник, толкова повече мерки).

Очевидно най-важните области за правителството са пазара (29% от описаните мерки), публичния сектор (19%), вътрешната сигурност и правосъдие (15%). Образованието (2%), туризмът (1%), дори здравеопазването (8%) май са извън фокуса му. 
Още по-интересно е обаче какви мерки са предвидени в този план за действие.
Затова усложнихме още малко графика с политиките и сега тя показва и вида на мерките. За целта класифицирахме мерките в четири големи групи: 

  1. Промени в регулация, закони, контрол (в оранжево)
  2. Анализ, планиране, обсъждане, др. (в жълто)
  3. Мерки без конкретика: напр. „рестартиране” на ББР, пресичане на канали, мерки срещу контрабанда, подобряване на ефективността, насърчаване и др. (Светло зелено)
  4. По-конкретни мерки: напр. намаляване на админ. тежест, изграждане на системи, прилагане на мерки от програми, нови посолства и др. (По-тъмно зелено)

Файлът с класификацията може да бъде видян тук
Какво се оказва: и това правителство изглежда ще се занимава с анализи, стратегии, обсъждания и др. (45% от описаните дейности), промени в закони и регулации (35%). Някакви по-конкретни мерки (11%) или дори без особена конкретика (9%) явно не са толкова важни.
В обобщение: на база на този не толкова задълбочен анализ, всеки може да си направи изводи за целите, приоритетите и планираните дейности от това правителство. Аз лично не очаквам това правителство да отговори на моите очаквания за промени и на важните (според мен) задачи:

  1. Индикации за намерения за сериозни реформи и промени няма. Така необходими реформи и действия  в редица сектори и особено здравеопазване, образование, култура ще бъдат малко и най-вече под формата на регулативни промени и анализи. Трудните действия ще останат за някое следващо правителство?
  2. Най-големите проблеми изглежда все още са регулацията и липсата на анализи. Дори и в областите с повече мерки: пазар, публичен сектор, правосъдие, оранжевото и жълтото преобладават – може да очакваме повече закони, наредби, анализи и др. бих казал подготвителни дейности. И това правителство изглежда ще гаси огъня с наредби срещу паленето му (дано само не забрави, че и наредбите са хартия)?
  3. Липсва  конкретика, която да покаже какво точно ще се прави. Като че ли отново обществото ще гадае защо, какво и как ще се случва – дори малко по-конкретните мерки са описани с общи епитети като „рестартиране”, „спасяване”, „пресичане” и др. Или и правителството още не знае?

понеделник, 26 август 2013 г.

Економатика

Струва си да споменем една полезна блог-ова дискусия за математика и нейната роля в икономиката.
Ето няколко връзки към небезизвестните участници:

Спорът за това колко математика да учим, използваме и т.н. в икономиката е стар, но като че ли все повече автори и преподаватели застъпват идеята за по-малко математика, за сметка на повече психология, философия, история и др. Според мен проблемът не е в математиката и статистиката, а в начина, по който я използваме – ето няколко значителни проблема:
  • икономистите масово използват методи, които всъщност не разбират в дълбочина или като залегнали допускания – типичен случай са статистически методи, които имат определени допускания, за да дадат надеждни резултати
  • използват се манипулативно методи или извадки, за да се „докаже” дадена теза
  • често се бърка корелация с казуалност – напр. ако повече бебета се раждат напролет, надали щъркелите имат пръст в това (въпреки корелацията)
  • математиката (подобно на разни административни или научни титли – професор, академик, доктор и др.) се използва като аргумент в обществото, за „истинска наука”. Математизирането на проблемите носи доверие и престиж, най-вече сред хора, които изобщо не разбират нито проблема нито математизирането му.
Нека да уточня обаче: дали математиката е нужна на икономистите? Безспорно. Тя е форма на философия, чиста логика с невероятен потенциал за изграждането и развитието на критично (и не само) мислене. Това не е причина обаче да я използваме там където не е необходимо или не е адекватно, нали?

Както се казваше в оня виц:
Въпрос: Колко иконометрика трябват, за да се смени една крушка?

Отговор: Седем. Плюс-минус десет

петък, 23 август 2013 г.

Филми, които има какво да ни кажат за бизнеса, финансите и икономиката

Стартираме и една поредица за добри (според нас) филми, които засягат пряко или не икономически, финансови и бизнес теми. Препоръчваме ги на любители, студенти и професионалисти.
Започвам нетрадиционно, с един филм, който разказва истинската история на закъсала фирма за обувки в Англия, която намира път към спасението по един оригинален (макар и за някои неприличен) начин.


IMDB

За съжаление, в истинския живот изглежда фирмата (брандирана като "Divine") все пак спира производство няколко години след успеха си. Ограничената информация показва, че причините са вероятно оперативни проблеми и конкуренция на (подобни) вносни обувки.

Поуките: търсете оригинали идеи за вашия бизнес навсякъде, където може да задоволявате нужди. Една добра идея обаче не ви гарантира дългосрочен успех, ако не е придружена с добър мениджмънт и постоянно развитие. Нима е нещо ново?




четвъртък, 22 август 2013 г.

Glencorrrrrr...една страшна история

След като Glencore купи Xstrata за USD 44.6 милиарда през май 2013 г., в последните си отчети компанията записа USD 7.7 милиарда загуба от обезценка на репутация.

Източник: Отчет

За не толкова запознатите, според счетоводните стандарти (IFRS или US GAAP) цената по една такава сделка следва да се разпредели между закупените идентифицируеми нетни активи (пр. дълготрайни активи, търговски марки, лицензи, концесионни договори и т.н.). Разликата между цената и всички тези активи (оценени по справедлива стойност) се отчита като репутация. Положителна репутация означава, че компанията е платила над справедливата стойности на основните активи, например защото счита че ще има значителни бъдещи синергии и др. Когато тази репутация се обезцени с близо USD 8 милиарда за такъв кратък срок, може да се направи заключението, че Glencore е надплатил поне USD 8 милиарда (според оценителите и одиторите) отколкото е трябвало ("поне" е защото има и други обезценки на активи)! Бившите собственици на Xstrata би трябвало да са доволни...

А поуките от тази страшна история са няколко: дори огромни компании с изключително професионално управление правят грешки (надявам се са грешки). Манията за растеж и икономическа мощ често водят до такива. Агресивните политики за придобивания, които в краткосрочен план лесно генерират растеж (и бонуси за мениджмънта), често (според академични изследвания, за които ще разкажем друг път) са безсмислени и вредни. Звучи ли познато?