Колко еколкогични са изкуствените елхи...

Честита Коледа!
Една интересна (коледна) тема за това, че не всичко очевидно е очевидно...
Изкуствените елхи се рекламират като "зелени", "екологични", щадящи горите и природата. Едно изследване поставя тази теза под въпрос. Според него, при среден живот на една изкуствена елха от 6 години, тя черпи 3-пъти повече ресурси (по целия цикъл на производство, доставка, дистрибуция и др.)... Казано с други думи, за да е наистина "екологична" една изкуствена елха трябва да се използва поне 20 години...ако издържи толкова де.
Рабира се тук в България нещата вероятно са малко по-различни. Ако сметката за изкуствената елха е същата (тя също идва от Китай), то естествената вероятно има по-висок негативен ефект за българската природа. Въпреки това, общият ефект (като влияние върху климата, въглероден диоксид и др.) сигурно не е много по-различен (особено при значителните рализлики изчислени в доклада). А ако естествената елха идва от нарочни насаждения - ферми за новогодишни елхи - те имат и положителния ефект на стимулиране на местната икономика (вместо китайската).

Два филма: "Дяволът носи Прада" и "Септемврийският брой"

Този път няколко думи за не един, а два филма, които са директно свързани с живота на Ана Уинтур, легендарната редакторка на списание Vogue, Ню Йорк.

Първият (IMDB) е приятна комедия (или трагедия) - интерпретация на начина й на работа, която ни кара да се замислим за:

• ценностите, важните неща в живота, които често унищожаваме, за да постигнем амбициите си
• цената на успеха (дори за дефиницията на "успех")
• естетиката и наистина красивите неща в живота.

Доста добре е представен един специфичен стил на управление с твърда ръка, дисциплина и изисквания за високи резултати. Много хора бъркат този стил с диктатура, но всъщност това е един стил, който изисква "всичко", както от служителите, така и от самия ръководител (кой диктатор тероризира себе си?). Обичайно този стил води до забележителни оперативни резултати в един краткосрочен/средносрочен план - той по същество е отлична управленска тактика. Под въпрос е обаче дали е отлична стратегия: особено там където бизнесът изисква постоянна креативност, нови идеи, промени, гъвкавост и предприемачески дух (а кой ли бизнес не ги изисква днес?).

Другият филм (IMDB) показва реалното създаване на най-важния брой на Vogue в годината - септемврийското издание. Този документален филм затвърждава много от горните изводи и показва по един интересен начин трудния процес по създаването на едно такова творение.
А за феновете на модата и естетиката - и една наистина перфектно облечена жена.

За една необичайна корелация в цените...

Една интересна графика от икономистите на Credit Suisse показва поне няколко неща:

• ако допуснем, че цените на енергийните ресурси влияят на останалите цени, това влияние намалява. Тоест, енергийните ресурси стават все по-малко значими (икономиката е много по-малко енергоемка / енерго-интензивна). 
• след 2010 г. се наблюдава необичайна отрицателна корелация между енергийна и не-енергийна инфлацията. С други думи: когато едните цени (напр. цени на енергийни ресурси) се движат нагоре, другите (напр. цени на стоки и услуги) се движат надолу. Вероятно причините за тази странна връзка се крият в необичайната икономическа обстановка на пазара след 2010 г. - ниско търсене, слабо възстановяване, доста ниска инфлация и дори дефлация в цените на много продукти и услуги.
• графиката ясно илюстрира и накъде отиват нещата: високо енерго-ефективни технологии, стоки и услуги ще бъдат във фокуса на следващите години. Това ще доведе до много по-ниско участие и значение на традиционните енергийни ресурси в световната икономика. Добре е да се замислим за това и ние в България, преди да построим n-броя атомни реактори.

За бездомника, който замръзна преди да си получи наследството от 19 млн. долара

Според публикация на NBC, г-н Грей - наследник на 19 млн. долара от общото наследство от 300 млн. долара на известния Уйлям А. Кларк, бил намерен замръзнал под един железопътен надлез...
Какво да кажа...явно не всички зимни приказки са весели, дори и да са американски.

Филм: The Hudsucker Proxy (1994)

IMDB
Един много приятен филм:

• за големи корпорации и как хората в тях мислят
• за някои "малки" идеи, които могат да ги променят и
• за вирусоподобното разпространение на някои идеи и продукти...

Сектор "Здравеопазване": големи очаквания, високи цени

Една нова публикация на Duff&Phelps за секторите свързани със здравни услуги показва високи очаквания и добри перспективи: високи множители:

• средни: 1.7х на приходи и 9.8x на EBITDA
• максимални, в някои дейности (специализирани IT услуги) достигат 3.8х на приходи и 31х на EBITDA!

Нещата са подобни в секторите "Фармация" и "Биотехнологии":

• фармация: 4.4х на приходи и 15.7x на EBITDA
• биотехнологии: 9.6х на приходи и 25.4x на EBITDA.

Някои изводи от тези данни:

• Секторите свързани със здравеопазване, медицински услуги, лекарства и др. продължават да бъдат атрактивни инвестиции (не непременно при тези цени) с големи очаквания. Естествено големи очаквания за растеж и печалби, което няма как да стане без все повече разходи (държавни и на домакинствата) за такива услуги/продукти. С други думи: повече и/или по-болни. Разбира се да не забравяме Китай и Индия, които с увеличението на доходите ще купуват също повече лекарства.
• Големи надежди в биотехнологиите: за нови методи за лечение, лекарства и др. Вероятно там ще е следващия голям бум (който може би вече е факт - при 10х множители на приходи...)

Имайки предвид състоянието на здравеопазването и пазара в България, бизнес перспективите също изглеждат добри: болни - колкото искаш, търсене на качествени услуги - също.
Е освен ако всички не минем на йога.

Накратко за нуждата от АЕЦ-и и дългосрочните перспективи на енергетиката в България

Въпреки намаляващата обществена подкрепа, сегашното правителство, като че ли се опитва бързо да договори и стартира както  АЕЦ Белене така и 7 блок на АЕЦ Козлодуй. 

Основният въпрос: имали нужда от тях обаче все още стои на дневен ред. Анализирането на този проблем е сложна задача, която както се вижда много „експерти“ непрекъснато правят. Тук обаче се опитваме да представим нещата по-просто и по-достъпно за всеки. 

За да се видят нуждите на България от електроенергия трябва да се прогнозира търсенето от (1) домакинства и (2) бизнес. 

1. Може да се очаква, че домакинствата няма да увеличат значително потреблението си на електроенергия защото: 

• енергийната ефективност се увеличава (изолации, по-ефективни уреди)
• цената й е относително висока за отопление и др.

2. Имайки предвид бизнеса на страната сега не може да се очаква значително повишение на потреблението:

• енергоемките производства (металургия, тежка промишленост и др.) не са особено застъпени
• цената на електроенергията (с изключение на АЕЦ Козлодуй) е относително висока
• в европейки план - все по-ефективните технологии намаляват нуждите в леката промишленост, услугите и туризма и др.

Разбира се има и определени тенденции, които следва да се вземат предвид:

• населението на страната поне до към 2020-2030 не се очаква нараства значимо (вероятно няма как да надхвърли 8 млн. души) - дори може да намалява (както в последните години).
• България не е особено привлекателна за развитие на металургия, тежка промишленост и др. енергоемки производства, поради липса на руди/ресурси, правилата на ЕС и др.
• ако тенденцията за увеличаване на енергийната ефективност (саниране, по-ефективни крушки, уреди и др.)  се запази - потреблението на електроенергия ще намалява
• държавната стратегия за следващите 10-20 г. - насочена към стимулиране на високи технологии, туризъм и др. не би довела до по-високи нужди от електроенергия - дори напротив.
• по Европейски политики, новите мощности от ВЕИ ще нараснат значително
• електромобилите са единствените големи консуматори, които се очаква да увеличат търсенето на електроенергия в бъдеще. Както показват обаче редица анализи, това увеличение няма да изиксва значимо увеличение на инсталираните мощности защото повечето електромобили ще бъдат зареждани през нощта, когато потреблението на населението и бизнеса е най-малко. Тоест те биха допринесли за намаляване на вариациите в потреблението през денонощието и за стабилизиране на производството (вкл. от ВЕИ). 

Това показват и редица чужди анализи - напр. тук, тук и тук.
Като заключение: дори ако очакваме увеличение на потреблението поради електромобили и нов бизнес, то не би изисквало значими нужди от допълнителна инсталирана мощност в електроенергетиката. А колко е тя сега? Съвсем точна информация е трудно да бъде намерена, но една груба сметка показва, че инсталираната мощност в България  на следните централи е поне 10-11 GW към 2013 г. (повече информация тук и тук):

• АЕЦ Козлодуй (5 и 6): 2 GW
• ТЕЦ-овете от Марица Изток: 3 GW
• ВЕИ: 4 GW
• Когенерации - около 1.8 GW, но да вземем поне 1 GW с по-дълъг живот

Горните централи могат да работят поне до 2019-2020 г., като евентуална модернизация на АЕЦ Козлодуй ще удължи този срок до поне 2030 г. (виж тук и тук). Тоест до 2030 г. България има на разположение поне 10 GW вече изградени мощности. Тук изключваме редица големи централи (ТЕЦ Варна, Бобов дол и др., които по план следва да се затвирят, освен ако не се модернизират), малки заводски и други централи.

Колко мощности ни трябват? Зависи от общото потребление и пиковото потребление:

• Общото брутно потребление е около 37-40 TWh (виж тук и тук). Общото потребление може да се провери и чрез потребление на глава от населението и населението в страната. Дори да вземем едни по-високи, европейки показатели (виж тук) от 5-6 MWh на човек, на година, общото потребление е в тези граници. 
• Пиковото - около 7.4 GWh максимален товар (виж тук и тук)

Колко инсталирана мощност е нужна за това потребление? Следният доклад и статистиката в него показват, че исторически (2008-2010) АЕЦ работят около 18 часа в денонощие, ТЕЦ - 10 часа, а ВЕИ - около 6-7 часа. Изчислението дели произведената енергия на инсталираната мощност и на 365/366 дена в годината, за да получи колко време средно са работили съответните централи.

Ако приложим тези показатели към горните данни, ще получим 

	Капацитет (GW)	Средно работно време (h)	Производство TWh
АЕЦ	2	18	13
ТЕЦ	3	10	11
ВЕИ	4	7	10
Когенерация	1	10	4
Общо	10		38

Тоест, съществуващият капацитет (дългосрочни централи) при едно модерно управление почти покрива местните нужди, както и голяма част от пиковото потребление (ако вземем данните за 2012 г.). Да не забравяме, че този анализ игнорира редица съществуващи в момента централи с по-лоши дългосрочни перспективи.

На база на горните и при допускане за:

• относително постоянно население
• нарастваща енергийна ефективност на страната 
• увеличение на производството
• нарастващи ВЕИ
• потенциален ефект на електромобили
• нужди от износ (външно търсене)

изглежда страната ще има нужда от ограничени допълнителни ядрени мощности. Вероятно добрият подход би бил:

• процедура за лицензиране на 7-ми блок на АЕЦ Козлодуй (при съществуващата инфраструктура, този вариант е вероятно най-ефикасен) и строителство по-късно, при доказани нужди 
• изграждане на балансиращи мощности (напр. по оценка на ЕСО), които да поемат пиковите товари (и от ВЕИ). 
• модернизиране на дългосрочно жизнеспособните централи
• изграждане на необходимите ВЕИ
• модерно управление на централи, мрежа и пазар.

АЕЦ Белене вероятно е напълно излишна - освен ако не се "докаже" (или "договори" с take or pay), че има огромен потенциал да изнася енергията.

Филм: The Coca Cola Kid

Един малко странен филм, който обаче си заслужава да се гледа поне поради две причини:

IMDB

1. Корпоративната "стратегия" показана в него, която (съдейки по резултатите) може и да не е толкова далече от реалността.
2. Демонстрацията (според мен) за първи път на географски информационни системи и в някаква степен data mining - все пак филмът е от 1985 г.! Героят използва визуализация на различни демографски данни, за да открие проблем в компанията/дистрибуцията на Coca Cola в даден район. За мен е изумително да видя развити тези идеи във филм от толкова ранен период - дали някой е черпил вдъхновение от него?

Бързооборотни стоки (consumer products) - пазар, сделки и др.

Една информативна публикация  на Deloitte за текущото състояние на сектора на бързооборотни стоки. Освен информация за сделки (вкл. текущи пазарни множители на продажби и EBITDA), публикацията съдържа и някои пазарни и макро данни за сектора.
Какво прави впечатление:

• много големи разлики в множителите - напр. множители на EBITDA ot 6х до 23х (макар и за различни продукти)
• Изглежда храните продължават да са гореща тема - напр. Nestle е придобила звеното на Pfizer за бебешки храни за близо 20х EBITDA, което е невероятно високо. И не са единствени...има множители по 16х-21х (бира, чай и др.) За сравнение, средните пазарни множители към средата на 2013 г. не надхвърляха 10х (13х за напитки).
• Доверието в европейския пазар на тези стоки се възвръща и може да се очакват нови сделки, консолидация и вероятно още по-високи множители.

Да му мислят потребителите...