За разходите за енергия и защо огледалото е по-добро от показалката

Един нов доклад на ЕК, в който се прави анализ на цените и разходите за енергия в Европа. Докладът съдържа доста информация и анализи свързани с цените и разходите за енергия както по държави, така и за отделни индустрии и производства. Той е доста полезен за анализирането на енергетиката и нейното влияние върху индустрията, благосъстоянието на домакинствата и т.н.  В допълнение докладът съдържа моделиране на бъдещите енергийни разходи и влиянието им върху индустрията на Европа.

Какво забелязваме за България:

• Цените на електрическа енергия за домакинства са най-ниски в България. Каквото и да говорим за лошите монополи и др., така стоят нещата. И да обърна внимание, че това не може да бъде обяснено с ниските заплати или доходи в страната. Както и с ниските цени на енергийните ресурси. Обяснението всъщност е, че тези цени де факто са субсидирани – къде от АЕЦ и други държавни предприятия, къде от индустрията, къде индиректно от всички данъкоплатци. И това е голям проблем, поне поради две причини (изключвам правните): (1) финансово, системата не е устойчива и в средносрочен план, някой (разбирай данъкоплатците) трябва да плати истинската „цена“; (2) тази политика пречи на възможностите за растеж на страната – особено тези свързани с по-енергоемки производства и индустрии.
• Разходите за мрежата (дистрибуция и пренос) са едни от най-ниските в Европа. По-ниски разходи има само в Гърция, където обаче системите са под шапката на държавна електрическа компания (PPC) и подобно на България в голяма степен под политическо влияние:
  
  Авторите обръщат внимание върху някои трудности при сравняването на тези разходи, но във всеки случай, фокусирането на вниманието върху „високите цени“ на частните дистрибутори-монополисти в България изглежда подвеждащо. Особено предвид факта, че държавният ни пренос има едни от най-високите цени в Европа, както се вижда на следващата графика:
  
• Особено впечатление правят относително високите цени за енергия на индустрията – за електричество цените са сравними с цените във Франция, Финландия, Естония, Швеция; за газа – с Франция, Италия, както и със средните за ЕС и др.
  
  Естествено, няма как да ре- индустриализираме икономиката с такива дадености.
• Интересна е и информацията, че недоказаните, технически използваеми ресурси на България от шистов газ са около 0.5 tcm (според цитирана информация на американската Energy Information Administration). Имайки предвид, годишното ни потребление от 3-4 bcm, този газ би покрил потреблението вероятно за повече от 125 години. Естествено, ясни са настроенията в обществото относно риска за замърсявания и води, но този ресурс би бил потенциален фактор за истинска енергийна независимост и ускорено икономическо развитие.

България страда доста от зависимата си, неинтегрирана и неефективна енергийна система. Например, загубите на благосъстояние поради липсата на интеграция са най-високи в България – около 250 евро на семейство на година:

Освен това, ние българите доста мръзнем. Според долната графика, 70% от по-бедните и поне 45% от всички българи не си отопляват адекватно жилищата. Както се вижда, няма толкова закъсала държава в това отношение – средният процент за населението на Европа е 11%.

Като обобщение на горните: 

• Добре е преди политици и „експерти“ да показват виновни в частния сектор, да се огледат в огледалото на собствената си неефективност, корупция и дори некомпетентност. Понякога причините и проблемите са доста очевидни.
• По много критерии сме на дъното и след като голяма част от населението вече мина на дърва, няма нужда да чакаме кога  ще мине и на свещи. Банално става, но са нужни спешни мерки. Трябват реформи, инвестиции и вероятно болезнени мерки, за да се подобри ефективността и интегрираността на енергийната ни система. 
• Предвид събитията в Крим, трябва да се ускорят алтернативните маршрути за получаване и споделяне на енергия, защото очевидно Русия е риск. Риск, който някак си трябва да застраховаме...

Позитивни очаквания за транспорта за 2014 г.

Нова публикация на KPMG прогнозира една по-добра година за развитието на (сектора на) транспорта. Прогнозата се базира най-вече на възстановяването на глобалната икономика и очакванията за засилване на търговията, трафика и пътникопотоците.
Рисковете обаче също са налице - напр. свръх-капацитет в морския и авио-транспорта,  (водещ до натиск върху цените за крайния потребител) и позитивизмът е умерен. Може да се очакват нови консолидации в сектора, така че 2014 г. изглежда няма да е безинтересна.
За специалистите: оценките в сектора остават относително високи (изключвайки авиокомпаниите) - множителите на EBITDA (EV/EBITDA, сравними компании) са:

• логистика: 11.4х
• авиокомпании: 5.8х
• морски транспорт: 18.2
• транспортна инфраструктура: 12.7
• обществен транспорт: 7.6

Средните множители при сделки също не са ниски:

• около 1.0х на продажби
• около 9.0 на EBITDA и
• около 12.1 на EBIT. 

Технологични IPO през 2013 г. – ГОЛЕМИТЕ надежди

Едно ново проучване на PWC анализира резултатите от IPO (първично публично предлагане) в технологичния сектор през 2013 г. Основни изводи от него:

• Нарастване на активността и високи очаквания за 2014 г.
• Подобряване на пазара (вкл. в Европа)
• Нарастващ интерес към секторите на софтуера и софтуерните услуги.

Какво друго прави впечатление:

• Естествено пазарът продължава да се доминира от САЩ  (66% като стойност и 55% като бройка IPOs) с водещи борси: NYSE и NASDAQ. Водещата европейска борса: London Stock Exchange.
• Водещи под-сектори са били: интернет софтуер и интернет услуги, следвани от софтуер и компютърна периферия и съхранение на данни.
• Интересно е, че във водещите под-сектори се предлагат относително по-малки компании (като приходи), докато в сектори като полупроводници, комуникационно оборудване – доста по-големи. В допълнение, изглежда доста компании са били листвани още на етап на отрицателни печалби (EBITDA и/или нетна печалба). Очевидно в този сектор са най-важни очакванията за бъдещето (вкл. като печалби), а не текущите резултати. Освен това, тук борсата вероятно върши основната си цел – да привлече капитал за развитие на компаниите, а не само изход от инвестицията.
• Няколко думи и за оценките на база IPO: невероятно високи оценки през 2013Q4, ако сравняваме с текущите финансови резултати – среден множител на приходи: 122х; среден множител на EBITDA: 166х (при съответни 6х и 63х през предходното тримесечие). Както се оказва 1-2 компании са били оценени изключително високо и поради това изкривяват резултатите, но въпреки това са на лице очаквания за изключителен растеж на компаниите в този сектор.
  Да отбележим, че вероятно тези големи надежди са твърде големи. Например към момента средно IT индустрията се търгува на около 1.7х-2.0х множител на продажбите и 8х-10х множител на EBITDA. Множител на приходи от 100х например означава, че компания със 100 лв. продажби се продава за 10 000 лв. При EBITDA марж от 20% това са 20 лв. EBITDA сега. Използвайки опростена форма за капитализация на дохода (EBITDA) при 20% изисквана средна годишна възвръщаемост, това е равносилно на почти 20% среден дългосрочен („вечен“) растеж на тази компания, с което малко компании могат да се похвалят. Естествено такива оценки винаги поставят въпроса за нереалистични очаквания и „балон“ в цените.

P.S. В допълнение ето и едно проучване на EY, където се прави преглед на глобалния IPO пазар във всички сектори. И там се отбелязва повишаване на активността, а най-интересни сектори изглежда са: недвижимите имоти, финансовите услуги и енергетиката…кризата май отмина? А дали уроците са научени?

Украйна – някои икономически аспекти на конфликта

Задълбочаващата се криза с Украйна е постоянно в полезрението на политици и медии, естествено с гео-политическите и социалните си измерения. Добре е обаче да се обърне малко внимание и на икономическите.
Какво може да очакваме в икономически план: ако не се нормализират нещата (и то скоро): високи цени на газ, въглища и други горива, високи цени на храните, забавяне на растежа и загуби за много предприятия и цели сектори (вкл. в България). Ето защо:

Храни

Украйна е вторият по големина износител на зърно в света. Този износ се осъществява основно през Севастопол и Одеса. Един сериозен конфликт ще има последици както за производството така и за износа на зърно от страната. Експерти вече очакват до 15%-16% по-ниско производство на зърно в Украйна за сезон 2014-2015. А от началото на годината индексът на зърното на International Grain Council се е покачил с над 6% (имайки предвид, че износът от Украйна продължава). И това на фона на очаквани ниски добиви в други страни производители (напр. САЩ очакват дори 10 годишно дъно), наводнения в Европа, суша в Бразилия и т.н. 

Последиците?

• Вероятно рязко покачване на цените на храните в глобален мащаб. Имайки предвид крехкият баланс с цените на храните в много развиващи се страни (напр. в Азия, Южна Америка, Африка), украинският конфликт може да доведе до серия от вторични проблеми из целия свят.
• за България – освен отрицателните последици от поскъпване на храните, производителите на зърно вероятно ще видят един по-добър пазар.

Природен газ

През Украйна минава голяма част от износа на руски природен газ за Европа (вкл. за България). Един конфликт, под каквато и да е форма, отново ще постави под риск доставките за част от Европа (Газпром вече обяви отмяна отстъпката в цените на газта за Украйна от 1 април 2014 г.). Да не забравяме, че „цената“ на евтиния газ за Украйна бяха руските бази в Крим (сега може и да няма нужда от разрешение на Украйна). Относително топлото време и Сверен поток намаляват ефекта и риска за доставките, но няма как един такъв конфликт да не даде отражение върху доставките и цените на газта. Освен това, евентуално „застудяване“ на взаимоотношенията между Запада и Русия (вкл. като санкции и др.) допълнително ще изостри проблема с горивата и техните цени. 
Ефектът върху България: освен очевидните върху бита - проблемни доставки за много промишлени предприятия (особено тези, които използват газ като суровина, а не като гориво). Естествено големи проекти като Южен поток (както и АЕЦ Белене) ще бъдат поставени под въпрос.

Въглища и метали (вкл. руда)

Украйна и Русия са едни от най-големите производители и износители на въглища, метали (вкл. руда) в света. Конфликтът ще доведе до ограничаване на предлагането и съответно повишение на цените и на тези суровини. И ефектите вече се усещат – 9% увеличение на цената на въглищата според infomine.com:

Туризъм

Особено в последните години България (а и много други страни) разчита значително на руски и украински туристи. Всеки конфликт и неговото ескалиране (напр. санкции) ще доведат до неизбежен отлив на туристи и загуби по веригата за много туристически предприятия. Естествено, косвените ефекти ще са негативни и върху свързаните индустрии и бюджета. Като пример, за 2012 г. украинските туристи в България са били над 250 хил.

Украинският дълг

Украйна трябва да изплати около 13 млрд. долара до края на 2014 г. и още около 16 млрд. долара до края на 2015 г. Според IMF (Лагард), в момента Украйна има нужда от около 35 млрд. долара нов заем. Русия беше готово да подкрепи Украйна в това отношение, но дали IMF, Европа и САЩ ще ги заместят в създалата се ситуация? Евентуален банкрут на Украйна ще задълбочи и радикализира проблема политически и гореописаните потенциални ефекти ще станат все по реални.

Руският пазар

Задълбочаването на кризата и евентуални санкции срещу Русия ще доведат не само до нов „студен“ или „хладен“ политически фронт, но и до значим ефект върху редица пазара. Естествено руският пазар ще понесе удар. Всички вносители и износители в Русия – също. Русия е основен доставчик на редица горива и суровини – ефектът от нарастване на цените би бил тежък върху възстановяващата се икономика на Европа и САЩ. Икономически, нищо положително не може да се очаква и за България – преките и косвените ефекти могат да бъдат значителни както за отделни промишлени производители, износители към Украйна и Русия, така и за цялата икономика.

Разбира се могат да се търсят и други икономически ефекти от тази криза. Например Украйна е голям износител на оръжие (четвъртият по големина в света за 2012 г. по отношение на конвенционални оръжия) - това има и политическо/гео-стратегическо значение. Тази статия не представлява изчерпателен анализ и по-скоро цели да посочи някои важни икономически фактори в този конфликт.

В заключение: хубаво е когато България заема една или друга позиция да знае от какви принципи се ръководи. Според мен – първият и основен принцип следва да е добруването на украинците. Украинците трябва да могат да живеят така както искат и всеки, който се меси в този конфликт трябва да работи за това (въпреки че звучи наивно). На второ място трябва да се види интересът и последиците за България. Споменахме за някои от тях, но едно бързо допитване до фирмите с търговски отношения с Украйна и Русия веднага ще даде директна информация и евентуални насоки, за минимизиране на ефектите върху българската икономика. 
Това, което наблюдаваме в момента като реакция на българското правителство ми се струва комбинация от снишаване и хаотично говорене. Лошото със снишаването е (1) едно снишаване води до други снишавания, (2) снишаването не е нито сериозна, нито предвидима позиция и (3) докато се снишаваме някои може да ни прегази по невнимание.

Високочестотна търговия (High Frequency Trading)...или как компютърът превзема борсите

Една интересна статия за това, че всъщност т.н. високоскоростна/високочестотна търговия (HFT) на борсите е просто едно голямо надлъгване. Тази търговия се извършва автоматично от сложни математически/статистически алгоритми с помощта на мощни компютри, свързани с ултра бързи връзки към дадената борсова платформа. По този начин компютърът реагира доста по-бързо от всеки друг (например брокер) на новини и събития, които имат ефект върху (например) дадена акция. Естествено, понеже всички големи играчи използват такива системи, надпреварата е кои ще измисли по-добър алгоритъм или кой ще използва по-добра връзка. Така в момента търговията се доминира от такива системи (според изследвания между от 50%-70% от общата търговия на акции например). 
Къде е проблемът? Ами има поне няколко:

• Първо за обикновеният инвеститор – това е вид „такса“, защото той не може да реагира толкова бързо и естествено плаща по-висока цена, или продава на по-ниска цена. 
• Второ, не е много ясно какви са пълните и страничните ефекти от тези системи – например те биха могли да манипулират пазара от само себе си. Ако поради някакво събитие (или бъг) тези системи реагират и започнат да продават масирано, може да се получи порочен кръг – резкият спад на цените задейства stop-loss поръчки и спадът се задълбочава, системите реагират с още продажби и още stop-loss поръчки… Звучи хипотетично? На 1 август 2012 г., при отваряне на борсата, HFT системата на инвестиционната фирма Knight Capital започва да подава поръчки за разнообразни продукти с огромна скорост. Малко след това се задействат другите HFT системи и брокери и обемът на търговията нараства бързо - задейства се и регулаторът (SEC). Knight Capital се опитва да спре програмата, която вече генерира загуби от по 10 млн. долара на минута. 45 минути по-късно, фирмата успява да изолира и спре кода, който причинява проблема. Резултатът: значително нарушаване на цените на 148 акции на NYSE и 440 млн. долара загуби за Knight Capital. Манипулирането на цените вероятно е довело до загуби и на други инвеститори, които са купили и продали на нереални цени. 

Но да се върнем на статията – там се дава и една интересна гледна точка, заимствана не от кой да е, а от легендарния треньор по баскетбол Ред Ауербах (издаван и на български). Как се придобива конкурентно предимство? Цитат: „…учудвам се [когато ме питат], защото отговорът е толкова очевиден. Мамите. Така че ако искате да имате конкурентно предимство – просто мамете“. Какво има предвид? Ако играете например футбол с по-бърз отбор, напоявате с вода терена, за да не могат да тичат. Ако играете на борсата, сложете си по-бърза система от конкурента и го изпреварете… Ако се върнем в България, ние това си го знаем, нали?

Алкохол, хероин, крак...и други наркотици

Една статия от 2010 г., която засяга вредата от дадени субстанции - наркотици. Веществата се подреждат на база различните вреди, които нанасят на обществото и потребителя на скала от 0 до 100. Оценките са претеглени, така че 100 показва вещество два пъти по-вредно от такова с оценка 50. Да отбележим, че оценките са направени от панел английски и други експерти наречен Independent Scientific Committee on Drugs (ICSD).
Какво показват резултатите?

• Алкохолът е най-вредният наркотик за обществото и четвъртият най-вреден за потребителя. Прави впечатление също, че алкохолът е почти три пъти по-вреден от кокаина и тютюна. Защо ли тогава на него няма етикети-"некролози", както на цигарите?
• Има огромен дисбаланс между вредата на дадена субстанция и нейното правно преследване. Например, ако алкохолът и стероидите са легални, такива трябва да са LSD, халюциногенни гъби  и др. (LSD e 10 пъти по-безвредна то алкохола, почти 4 пъти по-безвредна от тютюна и по-малко вредна от стероидите). Което отново показва, че политиката за борба с наркотиците не е нищо друго освен и май само политика...

Тези коментари не са призив за легализиране на наркотици. Но това не означава, че трябва да се подкрепят често безсмислени, разфокусирани и популистки мерки на псевдо-загрижени политици и администрации.

Оценка на хотели 2014...София стабилно на дъното

Една нова и полезна публикация на HVS за оценителите на хотели. Според  нея:

• София е на дъното (последно място сред избраните градове) и по цени на хотели. И през 2013 г. се наблюдават негативни тенденции в цените – спад от близо 7% за 2013 г., а за периода 2006-2013 г. – спад от около 5%. Причините включват политическа нестабилност и лошо състояние на хотелския пазар.
• По-лошото е, че HVS очаква, че ще остане на това дъно и през 2018 г. Стойността на хотелска стая не се променя значително и е прогнозирана на около 108 хил.евро (за сравнение през 2013 г. е 93 хил.евро).
• Този пазар в София е доста рисков, като волатилността достига 48% 

Ето и една графика, която илюстрира тенденциите от доклада в няколко групи: развити (1), развиващи се (2) EC страни, Турция (3), Русия (4), България (5) показани по ординатата.

ViU коментар: Да уточним, че докладът използва един от методите за оценка на хотели с използване на множител на хотелска стая – тоест ако даден 4-5 звезден хотел в София има 100 стаи, той би трябвало да има стойност от около 9.3 млн. евро или (93 хил.евро) х (100 стаи). Според мен, показаните тенденции са вероятно песимистични и се базират на (линейни?) екстраполации, които надали са много надеждни за София, предвид волатилността. Което не означава, че нещата ще се подобрят от само себе си…