Украйна: „решението” е по-скоро икономическо

Мнозина се упражняват тези дни в търсене на „решение” за Украйна – говори се за санкции, компенсации, „студена война”, „успех за славянството” и т.н. Истината е, че всеки пречупва проблема през призмата на собствения си интерес. В този смисъл, страните не търсят решение на проблема, а максимална изгода от създалата се ситуация. Но всъщност какъв е проблемът?

За Русия: анти-руско правителство в Украйна създава огромни трудности. С придобиването на Крим, Путин решава редица въпроси – напр. въпроса за Черноморския флот, въпроса за контрола на Украйна и икономическите интереси на Русия (в стил, ако не слушаш, може и друго парче да си харесам), въпроса за собствения си рейтинг (вече е „обединителят” на държавата) и др. Това беше един смел ход, с който Русия за първи път от много години показа зъби и самочувствие. Самочувствие не толкова на голяма военна сила, колкото на съществен икономически фактор – жизнено важен снабдител на ресурси за голяма част от Европа, с който трябва да се съобразяват.

За Украйна: изглежда тази страна не иска да живее повече в сянката на бившата империя и настоящия император – цената на това съжителство е очевидно доста висока. Големият проблем на Украйна обаче е нейната изостаналост – по отношение на икономическо развитие, задлъжнялост, корупция и др. Долната графика илюстрира частично това развитие:

Украйна изостава с всяка изминала година спрямо някои съседи (вкл. България) като БВП на човек от населението.

Вероятно Крим (въпреки етническите руснаци) никога нямаше да бъде така лесно присъединен ако полуостровът се развиваше динамично, а местното население не виждаше шанс за икономическо спасение под крилото на Русия. Тоест, ако Крим беше Тайван, Русия вероятно щеше да бъде в позицията на Китай. Вместо това той е май по-скоро Северен Кипър…

За Европа (вкл. България): ситуацията в Крим е прецедент, който напомня на събития 1930-40 г. и „студената война”. Прекрояване на едни граници в Европа винаги е било свързано с прекрояване и на други. От друга страна Русия е ключов доставчик на суровини. Ако Европа иска да конкурира останалия свят по отношение на производство, машиностроене и индустрия въобще няма как да стане без газта и суровините на Русия (поне в краткосрочен/средносрочен план - виж като пример долната графика за вноса на газ в ЕС).

В дългосрочен план този проблем е решим, но естествено ще трябват значителни инвестиции.

За САЩ: Американците като че ли виждат заплаха за статуквото и глобалната си сила в тази ситуация. Интересите на САЩ са разнообразни – например, намаляването на контрола на Русия в Украйна (и Европа), нова руска заплаха изискваща възраждане на военно-промишления комплекс и др.

В заключение: „решение” в смисъл да се върне положението преди 1-2 месеца надали е възможно. Такова, което да удовлетвори всички – също. В тази ситуация бихме прогнозирали, че Русия ще се опита да затвърди позициите си в Крим (а защо не и другаде?), вкл. икономически – за Путин не е трудно да направи от Крим още едно Сочи.

Европа има да взема важни решения – ако има истински дух на разбирателство и защита на европейските ценности, би следвало да се върви към дългосрочни санкции (вкл. спиране на руски проекти), решителни икономически мерки (инвестиции, нови газови връзки, дори субсидии и помощи за определени държави) за бързо намаляване на ресурсното влияние на Русия. Това е вероятно единственият мирен начин Русия да бъде поставена в изолация и накарана да преосмисли своята политика. В допълнение, Европа и САЩ следва да подкрепят Украйна, но по един принципен начин. Тази страна има да решава проблеми подобни на българските – корупция, задкулисни политически игри (вкл. под влияние на Русия), бедност. Не трябва да се правят компромиси с тези проблеми, само за да се противопоставим на Русия. Решаването на тези проблеми е от първостепенна важност, включително за това Украйна да си „върне” Крим. При създалата се ситуация, вероятно единственият начин това да се случи ще бъде икономически – оставяйки Крим сам да поиска да се върне към една европейска и просперираща държава. Може би този подход звучи малко наивно – но това не го прави погрешен. Просто изисква координирани действия, усилия и съпричастност, която толкова липсва днес в Европа.

За разходите за енергия и защо огледалото е по-добро от показалката

Един нов доклад на ЕК, в който се прави анализ на цените и разходите за енергия в Европа. Докладът съдържа доста информация и анализи свързани с цените и разходите за енергия както по държави, така и за отделни индустрии и производства. Той е доста полезен за анализирането на енергетиката и нейното влияние върху индустрията, благосъстоянието на домакинствата и т.н.  В допълнение докладът съдържа моделиране на бъдещите енергийни разходи и влиянието им върху индустрията на Европа.

Какво забелязваме за България:

• Цените на електрическа енергия за домакинства са най-ниски в България. Каквото и да говорим за лошите монополи и др., така стоят нещата. И да обърна внимание, че това не може да бъде обяснено с ниските заплати или доходи в страната. Както и с ниските цени на енергийните ресурси. Обяснението всъщност е, че тези цени де факто са субсидирани – къде от АЕЦ и други държавни предприятия, къде от индустрията, къде индиректно от всички данъкоплатци. И това е голям проблем, поне поради две причини (изключвам правните): (1) финансово, системата не е устойчива и в средносрочен план, някой (разбирай данъкоплатците) трябва да плати истинската „цена“; (2) тази политика пречи на възможностите за растеж на страната – особено тези свързани с по-енергоемки производства и индустрии.
• Разходите за мрежата (дистрибуция и пренос) са едни от най-ниските в Европа. По-ниски разходи има само в Гърция, където обаче системите са под шапката на държавна електрическа компания (PPC) и подобно на България в голяма степен под политическо влияние:
  
  Авторите обръщат внимание върху някои трудности при сравняването на тези разходи, но във всеки случай, фокусирането на вниманието върху „високите цени“ на частните дистрибутори-монополисти в България изглежда подвеждащо. Особено предвид факта, че държавният ни пренос има едни от най-високите цени в Европа, както се вижда на следващата графика:
  
• Особено впечатление правят относително високите цени за енергия на индустрията – за електричество цените са сравними с цените във Франция, Финландия, Естония, Швеция; за газа – с Франция, Италия, както и със средните за ЕС и др.
  
  Естествено, няма как да ре- индустриализираме икономиката с такива дадености.
• Интересна е и информацията, че недоказаните, технически използваеми ресурси на България от шистов газ са около 0.5 tcm (според цитирана информация на американската Energy Information Administration). Имайки предвид, годишното ни потребление от 3-4 bcm, този газ би покрил потреблението вероятно за повече от 125 години. Естествено, ясни са настроенията в обществото относно риска за замърсявания и води, но този ресурс би бил потенциален фактор за истинска енергийна независимост и ускорено икономическо развитие.

България страда доста от зависимата си, неинтегрирана и неефективна енергийна система. Например, загубите на благосъстояние поради липсата на интеграция са най-високи в България – около 250 евро на семейство на година:

Освен това, ние българите доста мръзнем. Според долната графика, 70% от по-бедните и поне 45% от всички българи не си отопляват адекватно жилищата. Както се вижда, няма толкова закъсала държава в това отношение – средният процент за населението на Европа е 11%.

Като обобщение на горните: 

• Добре е преди политици и „експерти“ да показват виновни в частния сектор, да се огледат в огледалото на собствената си неефективност, корупция и дори некомпетентност. Понякога причините и проблемите са доста очевидни.
• По много критерии сме на дъното и след като голяма част от населението вече мина на дърва, няма нужда да чакаме кога  ще мине и на свещи. Банално става, но са нужни спешни мерки. Трябват реформи, инвестиции и вероятно болезнени мерки, за да се подобри ефективността и интегрираността на енергийната ни система. 
• Предвид събитията в Крим, трябва да се ускорят алтернативните маршрути за получаване и споделяне на енергия, защото очевидно Русия е риск. Риск, който някак си трябва да застраховаме...

Позитивни очаквания за транспорта за 2014 г.

Нова публикация на KPMG прогнозира една по-добра година за развитието на (сектора на) транспорта. Прогнозата се базира най-вече на възстановяването на глобалната икономика и очакванията за засилване на търговията, трафика и пътникопотоците.
Рисковете обаче също са налице - напр. свръх-капацитет в морския и авио-транспорта,  (водещ до натиск върху цените за крайния потребител) и позитивизмът е умерен. Може да се очакват нови консолидации в сектора, така че 2014 г. изглежда няма да е безинтересна.
За специалистите: оценките в сектора остават относително високи (изключвайки авиокомпаниите) - множителите на EBITDA (EV/EBITDA, сравними компании) са:

• логистика: 11.4х
• авиокомпании: 5.8х
• морски транспорт: 18.2
• транспортна инфраструктура: 12.7
• обществен транспорт: 7.6

Средните множители при сделки също не са ниски:

• около 1.0х на продажби
• около 9.0 на EBITDA и
• около 12.1 на EBIT. 

Украйна – някои икономически аспекти на конфликта

Задълбочаващата се криза с Украйна е постоянно в полезрението на политици и медии, естествено с гео-политическите и социалните си измерения. Добре е обаче да се обърне малко внимание и на икономическите.
Какво може да очакваме в икономически план: ако не се нормализират нещата (и то скоро): високи цени на газ, въглища и други горива, високи цени на храните, забавяне на растежа и загуби за много предприятия и цели сектори (вкл. в България). Ето защо:

Храни

Украйна е вторият по големина износител на зърно в света. Този износ се осъществява основно през Севастопол и Одеса. Един сериозен конфликт ще има последици както за производството така и за износа на зърно от страната. Експерти вече очакват до 15%-16% по-ниско производство на зърно в Украйна за сезон 2014-2015. А от началото на годината индексът на зърното на International Grain Council се е покачил с над 6% (имайки предвид, че износът от Украйна продължава). И това на фона на очаквани ниски добиви в други страни производители (напр. САЩ очакват дори 10 годишно дъно), наводнения в Европа, суша в Бразилия и т.н. 

Последиците?

• Вероятно рязко покачване на цените на храните в глобален мащаб. Имайки предвид крехкият баланс с цените на храните в много развиващи се страни (напр. в Азия, Южна Америка, Африка), украинският конфликт може да доведе до серия от вторични проблеми из целия свят.
• за България – освен отрицателните последици от поскъпване на храните, производителите на зърно вероятно ще видят един по-добър пазар.

Природен газ

През Украйна минава голяма част от износа на руски природен газ за Европа (вкл. за България). Един конфликт, под каквато и да е форма, отново ще постави под риск доставките за част от Европа (Газпром вече обяви отмяна отстъпката в цените на газта за Украйна от 1 април 2014 г.). Да не забравяме, че „цената“ на евтиния газ за Украйна бяха руските бази в Крим (сега може и да няма нужда от разрешение на Украйна). Относително топлото време и Сверен поток намаляват ефекта и риска за доставките, но няма как един такъв конфликт да не даде отражение върху доставките и цените на газта. Освен това, евентуално „застудяване“ на взаимоотношенията между Запада и Русия (вкл. като санкции и др.) допълнително ще изостри проблема с горивата и техните цени. 
Ефектът върху България: освен очевидните върху бита - проблемни доставки за много промишлени предприятия (особено тези, които използват газ като суровина, а не като гориво). Естествено големи проекти като Южен поток (както и АЕЦ Белене) ще бъдат поставени под въпрос.

Въглища и метали (вкл. руда)

Украйна и Русия са едни от най-големите производители и износители на въглища, метали (вкл. руда) в света. Конфликтът ще доведе до ограничаване на предлагането и съответно повишение на цените и на тези суровини. И ефектите вече се усещат – 9% увеличение на цената на въглищата според infomine.com:

Туризъм

Особено в последните години България (а и много други страни) разчита значително на руски и украински туристи. Всеки конфликт и неговото ескалиране (напр. санкции) ще доведат до неизбежен отлив на туристи и загуби по веригата за много туристически предприятия. Естествено, косвените ефекти ще са негативни и върху свързаните индустрии и бюджета. Като пример, за 2012 г. украинските туристи в България са били над 250 хил.

Украинският дълг

Украйна трябва да изплати около 13 млрд. долара до края на 2014 г. и още около 16 млрд. долара до края на 2015 г. Според IMF (Лагард), в момента Украйна има нужда от около 35 млрд. долара нов заем. Русия беше готово да подкрепи Украйна в това отношение, но дали IMF, Европа и САЩ ще ги заместят в създалата се ситуация? Евентуален банкрут на Украйна ще задълбочи и радикализира проблема политически и гореописаните потенциални ефекти ще станат все по реални.

Руският пазар

Задълбочаването на кризата и евентуални санкции срещу Русия ще доведат не само до нов „студен“ или „хладен“ политически фронт, но и до значим ефект върху редица пазара. Естествено руският пазар ще понесе удар. Всички вносители и износители в Русия – също. Русия е основен доставчик на редица горива и суровини – ефектът от нарастване на цените би бил тежък върху възстановяващата се икономика на Европа и САЩ. Икономически, нищо положително не може да се очаква и за България – преките и косвените ефекти могат да бъдат значителни както за отделни промишлени производители, износители към Украйна и Русия, така и за цялата икономика.

Разбира се могат да се търсят и други икономически ефекти от тази криза. Например Украйна е голям износител на оръжие (четвъртият по големина в света за 2012 г. по отношение на конвенционални оръжия) - това има и политическо/гео-стратегическо значение. Тази статия не представлява изчерпателен анализ и по-скоро цели да посочи някои важни икономически фактори в този конфликт.

В заключение: хубаво е когато България заема една или друга позиция да знае от какви принципи се ръководи. Според мен – първият и основен принцип следва да е добруването на украинците. Украинците трябва да могат да живеят така както искат и всеки, който се меси в този конфликт трябва да работи за това (въпреки че звучи наивно). На второ място трябва да се види интересът и последиците за България. Споменахме за някои от тях, но едно бързо допитване до фирмите с търговски отношения с Украйна и Русия веднага ще даде директна информация и евентуални насоки, за минимизиране на ефектите върху българската икономика. 
Това, което наблюдаваме в момента като реакция на българското правителство ми се струва комбинация от снишаване и хаотично говорене. Лошото със снишаването е (1) едно снишаване води до други снишавания, (2) снишаването не е нито сериозна, нито предвидима позиция и (3) докато се снишаваме някои може да ни прегази по невнимание.

Алкохол, хероин, крак...и други наркотици

Една статия от 2010 г., която засяга вредата от дадени субстанции - наркотици. Веществата се подреждат на база различните вреди, които нанасят на обществото и потребителя на скала от 0 до 100. Оценките са претеглени, така че 100 показва вещество два пъти по-вредно от такова с оценка 50. Да отбележим, че оценките са направени от панел английски и други експерти наречен Independent Scientific Committee on Drugs (ICSD).
Какво показват резултатите?

• Алкохолът е най-вредният наркотик за обществото и четвъртият най-вреден за потребителя. Прави впечатление също, че алкохолът е почти три пъти по-вреден от кокаина и тютюна. Защо ли тогава на него няма етикети-"некролози", както на цигарите?
• Има огромен дисбаланс между вредата на дадена субстанция и нейното правно преследване. Например, ако алкохолът и стероидите са легални, такива трябва да са LSD, халюциногенни гъби  и др. (LSD e 10 пъти по-безвредна то алкохола, почти 4 пъти по-безвредна от тютюна и по-малко вредна от стероидите). Което отново показва, че политиката за борба с наркотиците не е нищо друго освен и май само политика...

Тези коментари не са призив за легализиране на наркотици. Но това не означава, че трябва да се подкрепят често безсмислени, разфокусирани и популистки мерки на псевдо-загрижени политици и администрации.

Оценка на хотели 2014...София стабилно на дъното

Една нова и полезна публикация на HVS за оценителите на хотели. Според  нея:

• София е на дъното (последно място сред избраните градове) и по цени на хотели. И през 2013 г. се наблюдават негативни тенденции в цените – спад от близо 7% за 2013 г., а за периода 2006-2013 г. – спад от около 5%. Причините включват политическа нестабилност и лошо състояние на хотелския пазар.
• По-лошото е, че HVS очаква, че ще остане на това дъно и през 2018 г. Стойността на хотелска стая не се променя значително и е прогнозирана на около 108 хил.евро (за сравнение през 2013 г. е 93 хил.евро).
• Този пазар в София е доста рисков, като волатилността достига 48% 

Ето и една графика, която илюстрира тенденциите от доклада в няколко групи: развити (1), развиващи се (2) EC страни, Турция (3), Русия (4), България (5) показани по ординатата.

ViU коментар: Да уточним, че докладът използва един от методите за оценка на хотели с използване на множител на хотелска стая – тоест ако даден 4-5 звезден хотел в София има 100 стаи, той би трябвало да има стойност от около 9.3 млн. евро или (93 хил.евро) х (100 стаи). Според мен, показаните тенденции са вероятно песимистични и се базират на (линейни?) екстраполации, които надали са много надеждни за София, предвид волатилността. Което не означава, че нещата ще се подобрят от само себе си…

Damodaran и Fernandez... за всеки оценител

Повечето оценители познават и ползват като източник изследванията на проф. А. Дамодаран, но малко знаят за проф. П. Фернандез, който също работи в областта на оценките.
На сайта на Дамодаран има тонове книги, статии и практически полезна информация за оценителите (дори и в България). Особено полезна е практическата информацията относно т.н. странови риск, пазарни и други премии, цени на капитала,  примери с конкретни оценки и др.
На следния адрес, могат да бъдат намерени статии на Фернандез, които също съдържат конкретни данни и анализи по редица оценителски въпроси, вкл. теория на оценяването, често срещани грешки в оценките, анализ на използваните премии за риск в Европа и др.
Мисля, че горните източници е добре да бъдат познавани и следени от всеки сериозен оценител.

Цена на капитала (Cost of capital) 2012/2013

Едно проучване на KPMG от миналата година дава полезна информация за цената на капитала при тестове за обезценка в няколко развити европейски страни, както и на отделни нейни елементи, вкл.:

• безрискова норма (~3.1%)
• премия за пазарен риск (~5.2%)
• странови риск (~1%-4%) и др.

На тази база, средни стойности на цената на собствения капитала е била между 7.7%-9.6%, а цената на дълга - около 5.4%. Така средната средно-претеглена цена на капитала (weighted average cost of capital - WACC) се движи между 5.8%-8.8% (средна:7.9%).
Прави впечатление, че показаните стойности не са ниски и са сравними с нива, които виждаме и в България. Може би има над какво да се замислим, когато калкулираме подобни показатели за български компании.
Във всеки случай - едно полезно четиво за всички оценители в България, не само като проучване за използването на отделни методи, но и като референтни стойности на отделни елементи и съответни цени на капитала.

Разходи за производство на енергия...2013

Един нов доклад на World Energy Council: World Energy Perspective, Cost of Energy Technologies дава интересна информация за развитието на енергийните технологии и най-вече за техните разходи. Например:

• възобновяемите източници са бъдещето: в глобален мащаб, очакванията за растеж на енергийните технологии са най-вече в областта на вятър и соларни технологии.
• цените на възобновяемите източници продължават да падат и някои технологии са абсолютни сравними с конвенционалните технологии. И България не е изключение. 

Следващата графика обобщава резултатите за т.н. изравнени разходи за електричество (levelised cost of electricity - LCOE) или с други думи цената на MWh, при която изграждането и оперирането в дългосрочен план на дадена технология е на границата на рентабилността (break even). Да отбележим, че LCOE отчита  разходите за строителство във времето, оперативните разходи (вкл. гориво), разходите за финансиране и нормална (10%) възвращаемост на инвеститора - не влизат някои важни разходи като разходи за балансиране, пренос и др. Така LCOE ни дава ориентир, колко би трябвало да е оптималната цена на MWh, която плащаме за производство от дадена технология, за да може да се реализира и използва икономически изгодно. Тя дава възможност да сравняваме различните технологии като пълни разходи за производство, за целия им живот.

Някои по-важни изводи от тази графика:

• Може да има големи разлики в цените между различните държави и сценарии
• Средните цени показват значителен спад на някои възобновяеми технологии - вкл. фотоволтаици, вятър, биомаса и др. На практика сега е по-евтино да произвеждаме от вятърни отколкото от ядрени централи.
• Редица алтернативни технологии (геотермални, електричество от боклук) са вече доста евтини - дори по-евтини от водни централи.

Изводи за България:

• националната ни стратегия за развитие на енергетиката вероятно трябва да се преосмисли в посока възобновяеми източници - само тогава можем да говорим за сериозна енергийна независимост на страната.
• Не е лошо да се поддържа (технологично и като know-how) ядрената енергетика, но тя вероятно трябва да остане второстепенна, имайки предвид дългосрочните и разходи.
• Предвид бързото намаляване на разходите/цените на възобновяемите източници, вероятно цялостният фокус трябва да е върху тях. Имаме достатъчно вятър, слънце, сметища и др., които в дългосрочен план могат да ни дадат ефективна и независима енергетика. Естествено, електропреносната и разпределителна система следва да се модернизират за работа с повече възобновяеми източници - вероятно и с нови ефективни балансиращи мощности.
• Не бива да се забравят алтернативните технологии - специално за България такава би била и използването на сероводорода в Черно море, който (вече има научни проучвания) може да се развие като реална алтернатива на конвенционални централи.
• Време е държавата да се заеме сериозно с енергетиката и да се игнорират стотиците интереси на различни "собственици", "търговци", "консултанти" и др., а също така и популисткото бездействие и субсидиране на цените - да не забравяме, че днешните "ниски" цени, ще ги платят утрешните потребители.  

За статистиката и ползите от нея…

Едно проучване на Националната статистика на Англия дава доста информация за нивото на знание на английски (в Англия) и някои „важни“ и „ценни“ заключения за това защо е добре да знаем английски в Англия (!). Например:

• 4 пъти по-висока е вероятността неактивни хора знаещи английски да са студенти (спрямо незнаещите английски):

Economically inactive usual residents who could speak English ‘Well’ or ‘Very well’ were around four times as likely to be a student (45.1 per cent) to those who could speak English ‘Not well’ or ‘Not at all’ (11.2 per cent). This compares with 27.3 per cent of those with English (English or Welsh in Wales) as their main language who were students.

• Освен това, хора, които не говорят добре английски имат по-ниска трудова заетост.

People who could not speak English well or at all had a lower rate of employment.

Обикновено виждаме такива анализи в други държави, но този път и английските статистици са се представили добре…дано сред тях да няма незнаещ английски, че явно много лошо…

Бързооборотни стоки (consumer products) - пазар, сделки и др.

Една информативна публикация  на Deloitte за текущото състояние на сектора на бързооборотни стоки. Освен информация за сделки (вкл. текущи пазарни множители на продажби и EBITDA), публикацията съдържа и някои пазарни и макро данни за сектора.
Какво прави впечатление:

• много големи разлики в множителите - напр. множители на EBITDA ot 6х до 23х (макар и за различни продукти)
• Изглежда храните продължават да са гореща тема - напр. Nestle е придобила звеното на Pfizer за бебешки храни за близо 20х EBITDA, което е невероятно високо. И не са единствени...има множители по 16х-21х (бира, чай и др.) За сравнение, средните пазарни множители към средата на 2013 г. не надхвърляха 10х (13х за напитки).
• Доверието в европейския пазар на тези стоки се възвръща и може да се очакват нови сделки, консолидация и вероятно още по-високи множители.

Да му мислят потребителите...

Оценителски въпроси от Duff & Phelps (4Q2013)

Нова публикация на Duff & Phelps коментира някои актуални въпроси като обезценка на репутация, разпределение на покупната цена и др.
Особено интересна е таблицата на стр. 6 и 7, която показва текущи множители (пазарен подход) по индустрии. Очаквано, в Европа "най-скъпи" са печалбите на биотехнологични (21хEBITDA) и интернет компании (17xEBITDA), докато "най-евтини" - интегрираните петролни/газови дружества (само 5хEBITDA).

Първа световна война - една статистика на трагедията...

Попадна ми една статистика на по-големите военни сили и загуби в Първата световна война...естествено и България е вътре с армия от 1.2 млн. души.
Следващата графика подрежда страните по проценти на убити и ранени, големината на кръговете показва големината на армиите.

Какво виждаме: въпреки загубата, от гледна точка на убити и ранени (която за мен е много важна точка) България изглежда "победител" - процентът на убитите и ранените е много по-нисък от всички останали активни участници (само САЩ са преди нас, по обясними причини).
За много хора големите военни победи (напр. Дойран) са показателни за уменията и силата на българската войска по това време. Според мен тази статистика е още по-важна. Тя показва умението да воюваш и да опазваш хората - когато печелиш и когато губиш.

Накъде върви Европа...

Един бърз, но интересен анализ на П. Кругман относно ситуацията в Европа. Без да преразказваме макроикономиката в него: при така създадената ситуация, ЕЦБ се въздържа от експанзивна политика, което задържа инфлацията в Германия и Европа и това създава сериозен и допълнителен (дефлационен) натиск върху периферните икономики (Гърция, Испания, Италия, и др.). Това влошава тяхното положение както като възможности за възстановяване, така и като нужди от допълнителни заеми.

Това, което бихме допълнили е, че тази политика действа като спирачка за възстановяването на цялата еврозона и поради това не може да очакваме бърз растеж – нито в Европа, нито (като следствие) в България. Докато германците и ко. се наумуват, ще я караме както вече си знаем...