Чисто или затрупано бюро: зависи как искате да мислите

За всички работещи на бюро: едно интересно изследване, което показва, че чистото бюро стимулира по-здравословното хранене, щедростта и конвенционалността, а разхвърляното и затрупано с неща бюро – креативността и генерирането на нови идеи. Такива изследвания аз приемам с резерв, но идеята е по-важна. А вероятно всеки би могъл да пробва и да прецени, кое как му влияе… е ако има нужда.

Накъде върви енергетиката в Европа: обезценки

Един интересен доклад на Ърнст и Янг (EY) сравняващ обезценките отчетени през 2012 г. (и преди) в европейските енергийни компании.
Няколко неща правят впечатление:

• Обезценките продължават с пълна сила от 2010 г., като 2012 г. е рекордна (38% увеличение на загубите спрямо 2011 г.). За последните 3 години са отписани активи и репутация за 31 млрд. евро, което показва неразумни инвестиции, платени свръх високи цени при придобивания, влошаващ се пазар.
• Основните фактори за обезценките са не толкова финансовите условия и търсенето, а цените на горивата и предлагането (вкл. възобновяемите източници). На практика определени активи (пр. ТЕЦ-ове на въглища и газ) стават все по-малко конкурентоспособни и не могат да възстановят стойността си при една пазарна норма на възвращаемост. Промени в местните енергийни политика също са важен фактор за отчетените загуби.
• Особено важно е, че повечето компании са подценили риска: в предишни отчети са смятали бъдещи обезценки за малко вероятни, което (както се оказва) е точно обратното. Това те твърдят и за 2013 г. 
• В допълнение, компаниите публикуват все по-малко детайли за извършените оценки, намалявайки прозрачността за инвеститорите и обществото. 

В заключение: накъде върви енергетиката в Европа? Ами изглежда не върви а пада, след като и там балонът надут от скъпи централи, неефективна регулация, недооценка на риска на пазарите на горива и др. бе спукан от икономическата криза и бездействието на европейските политически лидери.
В България нещата са подобни - просто проблемът е скрит от общественото внимание и прехвърлен най-вече върху потребителя/данъкоплатеца (но и на някои безразсъдни частни инвеститори, посмели да инвестират в енергетика) чрез държавните енергийни предприятия и регулацията на пазара.

Заключение за стойност или калкулация на стойност

Една кратка статия за разликите между (пълна) оценка със заключение за стойността и една алтернативна "калкулация на стойност" поне според Американските стандарти. В практиката често се налага да правим бързи преценки на стойността (например за целите на сливания и придобивания, вътрешни оперативни нужди и др.) и т.н. калкулация на стойност може да е полезен и релевантен подход.

Възвращаемост в телеком сектора 2007-2012 г

Едно интересно изследване на PWC (Link) показва как се променя възвращаемостта на инвестирания капитал в няколко свързани сектора между 2007 г. и 2012 г.:
Done
Както се вижда, има значително разместване в секторите, като големите победители са доставчиците на съдържание и производителите на телефони. По традиционните мрежови оператори отчитат рязък спад на възвращаемостта, заедно с новите медии (или не толкова нови?). Тези резултати са добър индикатор накъде се движи цялата индустрия и къде може да се очаква да се създава висока добавена стойност. В допълнение наблюдаваните възвращаемости и тенденции е добре да се отчитат при оценки в тези сектори.

Който не играе - не печели...(за които не става дума)

Една не особено поучителна статия за това как ако си над определено ниво, на практика ставаш недосегаем – както като статут, така и като статус.

Link

След като докараха компаниите, които управляваха до фалит, бившите им мениджъри изглежда не са особено притеснени от перспективите – малко бридж, борд на директори, консултации, които просто запълват времето на хора, спечелили достатъчно за 2-3 охолни живота. Какво ли мислят загубилите домовете, спестяванията или пенсиите си в резултат на тези фалити?

Не знам, но предполагам. И тук не става дума за някакво отмъщение или назидание. Става дума за поуките, за механизмите и правилата на финансовите пазари. Както казва Кругман: добре, че поне няма да се случва отново, защото извършихме задълбочена финансова реформа, нали, нали?

Изглежда, отново беше пропуснат моментът за адекватни стимули и правила, които да обезсърчават неразумната спекула (тип: колкото повече риск за теб, толкова повече шанс за печалба за мен). Така че е въпрос на време историята да се повтори – в крайна сметка пазарите имат големи търбуси, но къса памет, не ли?

Филм: Тъкър: човекът и неговите мечти

Хубав филм на Ф.Ф.Копола за легендата в американското автомобилостроене Престън Тъкър.

IMDB

Няколко извода (поне):

Понякога един човек стига: как гения, желанието и упорството дори на един човек може да промени цяла индустрия както по отношение на техническите новости, така и по отношение на сигурността на пътниците

• Не е важно колко пъти падаш, а колко ставаш: в крайна сметка Тъкър успява да произведе около 50 автомобила Тъкър 48, а неговите революционни идеи днес са масова практика, напр. колани и друга защита на пътниците, дискови спирачки, инжекцион.
• Давид може и да може да се справи с Голиат, но с голиати? Е зависи от времевия хоризонт де… днес (търг през 2012 г.) един Тъкър 48 струва 2.9 млн. долара.

За гражданската война на пътя

Проблемът с (гражданската) война на пътя е известен.
Въпросът, който си зададохме е: как се развива във времето?
Обикновено медии и политици следят абсолютния брой катастрофи, загинали и др. или някакви индекси спрямо населението. Това обаче е подвеждащо защото в крайна сметка от шофирането (и уменията или злоупотребата на шофьорите) зависят и инцидентите. Затова съставих един (според мен) по индикативен индекс, който дели изразходваното гориво в транспорта на страна (в 1 000 тона петролен еквивалент) на броя смъртни случаи от катастрофи. Този индекс на практика показва на колко хиляди тона изразходвано гориво се пада един смъртен случай. Полезността на индекса е, че свързва реалната транспортна дейност (колкото повече транспортна активност - толкова повече изгорено гориво) с фаталните случаи, вместо да я съпоставя директно с население, регистрирани автомобили и др. Да кажем и че с напредването на технологията в годините, средната консумация (пр. на 100 км) намалява, което малко подценява транспортната активност измерена с гориво. Получената графика (данни: Евростат), с някои по-интересни за целите на дискусията страни е следната:

На графиката са показани само страните от ЕС, с които България е по-добре или горе-долу на едно ниво към 1991 г., с цел да се проследи развитието във времето. Какво се наблюдава:

• Положението в България не се променя особено: на всеки около 20 хил. т. гориво имаме един фатален случай, както в 1991 г. така и в 2009 г. Поради споменатото подценяване, може би са изминати повече километри, но дори и така се вижда очевидно стабилната тенденция от година на година, за разлика от Европа (EU27).
• Почти всички останали страни на графиката се подобряват и значително задминават нашата страна. Италия, Естония, с които сме почти заедно в 1991 г., в 2009 г. са много по напред.Очевиден е прогресът и на средното EU27, който се движи най-вече от значителния прогрес (не са на графиката) на развитите страни - Германия, Англия, Франция, скандинавски страни и др. Единствено май Латвия и Румъния са по-зле от нас, но дори и Латвия показва значителен напредък.

Тоест, отново сме на дъното на класацията (заедно с Румъния) като продължаваме упорито да воюваме, напук на развитието в цяла Европа. Нищо ново, нали?