Разходи за производство на енергия...2013

Един нов доклад на World Energy Council: World Energy Perspective, Cost of Energy Technologies дава интересна информация за развитието на енергийните технологии и най-вече за техните разходи. Например:

• възобновяемите източници са бъдещето: в глобален мащаб, очакванията за растеж на енергийните технологии са най-вече в областта на вятър и соларни технологии.
• цените на възобновяемите източници продължават да падат и някои технологии са абсолютни сравними с конвенционалните технологии. И България не е изключение. 

Следващата графика обобщава резултатите за т.н. изравнени разходи за електричество (levelised cost of electricity - LCOE) или с други думи цената на MWh, при която изграждането и оперирането в дългосрочен план на дадена технология е на границата на рентабилността (break even). Да отбележим, че LCOE отчита  разходите за строителство във времето, оперативните разходи (вкл. гориво), разходите за финансиране и нормална (10%) възвращаемост на инвеститора - не влизат някои важни разходи като разходи за балансиране, пренос и др. Така LCOE ни дава ориентир, колко би трябвало да е оптималната цена на MWh, която плащаме за производство от дадена технология, за да може да се реализира и използва икономически изгодно. Тя дава възможност да сравняваме различните технологии като пълни разходи за производство, за целия им живот.

Някои по-важни изводи от тази графика:

• Може да има големи разлики в цените между различните държави и сценарии
• Средните цени показват значителен спад на някои възобновяеми технологии - вкл. фотоволтаици, вятър, биомаса и др. На практика сега е по-евтино да произвеждаме от вятърни отколкото от ядрени централи.
• Редица алтернативни технологии (геотермални, електричество от боклук) са вече доста евтини - дори по-евтини от водни централи.

Изводи за България:

• националната ни стратегия за развитие на енергетиката вероятно трябва да се преосмисли в посока възобновяеми източници - само тогава можем да говорим за сериозна енергийна независимост на страната.
• Не е лошо да се поддържа (технологично и като know-how) ядрената енергетика, но тя вероятно трябва да остане второстепенна, имайки предвид дългосрочните и разходи.
• Предвид бързото намаляване на разходите/цените на възобновяемите източници, вероятно цялостният фокус трябва да е върху тях. Имаме достатъчно вятър, слънце, сметища и др., които в дългосрочен план могат да ни дадат ефективна и независима енергетика. Естествено, електропреносната и разпределителна система следва да се модернизират за работа с повече възобновяеми източници - вероятно и с нови ефективни балансиращи мощности.
• Не бива да се забравят алтернативните технологии - специално за България такава би била и използването на сероводорода в Черно море, който (вече има научни проучвания) може да се развие като реална алтернатива на конвенционални централи.
• Време е държавата да се заеме сериозно с енергетиката и да се игнорират стотиците интереси на различни "собственици", "търговци", "консултанти" и др., а също така и популисткото бездействие и субсидиране на цените - да не забравяме, че днешните "ниски" цени, ще ги платят утрешните потребители.  

„Срокът да бъде 99 години“, а защо не 999?

В днешния брой на Капитал Дейли намираме изумително изказване на министър (на инвестиционното проектиране) Иван Данов:

„Министър Иван Данов предлага приетият през 2012 г. Закон за публично-частното партньорство да бъде отменен. Най-големият проблем според Данов е правилото, че максималният срок за концесии е 35 години. Няма инвеститор, който да се съгласи да влезе в рисково предприятие за толкова кратък срок, отбеляза Данов. Той предлага срокът да се увеличи на 99 години по модела на други западни държави. Периодът 99 години е по-разпознаваем сред инвеститорите, мотивира се Данов.“

Надявам се да става дума просто за липса на елементарна грамотност по темата за ПЧП. Може би министър Данов може да ни покаже кои други (!) западни държави имат такава практика? Или да каже кои инвеститори са поискали такъв срок? И защо е необходим толкова дълъг срок – нима министърът мисли, че при ПЧП или концесии са нужни 99 години, за да постигнем нужната възвръщаемост? Извинете - без последния въпрос – не мисля, че ще могат да отговорят. Но поне: как досега става концесии с тези срокове в България (пр. летищата в Бургас и Варна) а вече не може? Добре е министерството да знае, че срок от 99 години по същество е продажба (приватизация) а не ПЧП.

За да не сме голословни, повечето ПЧП проекти в нормалните държави определено не надхвърлят 30-35 години. Като бърз пример бихме посочили следните документи (Док1, Док2) където са посочени срокове на проекти в различни няколко държави.

Ситуацията става още по-интересна, предвид скорошната обществена поръчка на Министерство на финансите за консултант за разработване на някои подзаконови наредби и документи касаещи сегашния закон за ПЧП. Пак безсмислен труд и пари хвърлени на вятъра?

В заключение: ясно е, че и при това правителство няма да видим ПЧП проект. Причините са много, но най-важните: тотално неразбиране на темата, липса на политическа воля и желание за работа. Бих предложил поне да не се хаби експертен и финансов ресурс, който (както казват) недостига.

Либия, Голдмън Сакс – печалби и риск, или обратното…

Според информация в Блумбърг, май Голдмън са „хлъзнали“ (не знам каква по-точна дума да използвам) Либия в онези времена относно сделка с деривати, която либийците са мислили, че са акции или нещо подобно…загубата за Либия: около 1.2 млрд. долара....

Впечатление правят две неща:

1. Как и защо Либия купува неща, които не разбира?

2. Хубава снимка на президенти.

За статистиката и ползите от нея…

Едно проучване на Националната статистика на Англия дава доста информация за нивото на знание на английски (в Англия) и някои „важни“ и „ценни“ заключения за това защо е добре да знаем английски в Англия (!). Например:

• 4 пъти по-висока е вероятността неактивни хора знаещи английски да са студенти (спрямо незнаещите английски):

Economically inactive usual residents who could speak English ‘Well’ or ‘Very well’ were around four times as likely to be a student (45.1 per cent) to those who could speak English ‘Not well’ or ‘Not at all’ (11.2 per cent). This compares with 27.3 per cent of those with English (English or Welsh in Wales) as their main language who were students.

• Освен това, хора, които не говорят добре английски имат по-ниска трудова заетост.

People who could not speak English well or at all had a lower rate of employment.

Обикновено виждаме такива анализи в други държави, но този път и английските статистици са се представили добре…дано сред тях да няма незнаещ английски, че явно много лошо…

Патенти, монополи и други бизнес стратегии...

Една интересна статия с много поуки, например:

• За не-очевидните неща и тяхната интерпретация: как Гугъл купи Моторола само заради патентите й и възможността да ги използва във „войната“ с Епъл.
• За скритите войни на корпоративния фронт: Епъл, Майкрософт, Сони и др. срещу Гугъл (Андроид) и Интел…както добре знаем всяка война взема жертви. И обикновено най-много са невинните (потребителите?).
• За държавната антимонополна политика и как тя има значение за всички.

Ако трябва да пренесем уроците в България, добре е да си дадем сметка за дейността, мотивацията и компетентността и на нашата антимонополна комисия. Напоследък всички се „борят“ с монополите и дългосрочните пораженията от тази „война“ са и ще продължават да бъдат само за потребителите. Особено когато държавните монополи са „добри“, а „частните“ лоши…

Колко еколкогични са изкуствените елхи...

Честита Коледа!
Една интересна (коледна) тема за това, че не всичко очевидно е очевидно...
Изкуствените елхи се рекламират като "зелени", "екологични", щадящи горите и природата. Едно изследване поставя тази теза под въпрос. Според него, при среден живот на една изкуствена елха от 6 години, тя черпи 3-пъти повече ресурси (по целия цикъл на производство, доставка, дистрибуция и др.)... Казано с други думи, за да е наистина "екологична" една изкуствена елха трябва да се използва поне 20 години...ако издържи толкова де.
Рабира се тук в България нещата вероятно са малко по-различни. Ако сметката за изкуствената елха е същата (тя също идва от Китай), то естествената вероятно има по-висок негативен ефект за българската природа. Въпреки това, общият ефект (като влияние върху климата, въглероден диоксид и др.) сигурно не е много по-различен (особено при значителните рализлики изчислени в доклада). А ако естествената елха идва от нарочни насаждения - ферми за новогодишни елхи - те имат и положителния ефект на стимулиране на местната икономика (вместо китайската).

Два филма: "Дяволът носи Прада" и "Септемврийският брой"

Този път няколко думи за не един, а два филма, които са директно свързани с живота на Ана Уинтур, легендарната редакторка на списание Vogue, Ню Йорк.

Първият (IMDB) е приятна комедия (или трагедия) - интерпретация на начина й на работа, която ни кара да се замислим за:

• ценностите, важните неща в живота, които често унищожаваме, за да постигнем амбициите си
• цената на успеха (дори за дефиницията на "успех")
• естетиката и наистина красивите неща в живота.

Доста добре е представен един специфичен стил на управление с твърда ръка, дисциплина и изисквания за високи резултати. Много хора бъркат този стил с диктатура, но всъщност това е един стил, който изисква "всичко", както от служителите, така и от самия ръководител (кой диктатор тероризира себе си?). Обичайно този стил води до забележителни оперативни резултати в един краткосрочен/средносрочен план - той по същество е отлична управленска тактика. Под въпрос е обаче дали е отлична стратегия: особено там където бизнесът изисква постоянна креативност, нови идеи, промени, гъвкавост и предприемачески дух (а кой ли бизнес не ги изисква днес?).

Другият филм (IMDB) показва реалното създаване на най-важния брой на Vogue в годината - септемврийското издание. Този документален филм затвърждава много от горните изводи и показва по един интересен начин трудния процес по създаването на едно такова творение.
А за феновете на модата и естетиката - и една наистина перфектно облечена жена.