„Най-великите“ футболни клубове в Европа - поне икономически

За всички футболни икономисти (или икономически футболисти) едно периодично проучване (Football Money League 2013) на Deloitte за финансите на големите европейски футболни отбори. Ето и една показателна графика изведена от него:

Тя показва приходите от билети спрямо другите приходи (права за излъчване и комерсиални приходи). Размерът на кръговете показва общите приходи на клуба. Изведена е и линейна регресия (допускайки, че приходите от билети - показвайки интереса и "обема" на базата от фенове - влияят на другите приходи), която очаквано показва, че колко повече приходи от билети, толкова повече други приходи – за всеки допълнителен лев приход от билети, идват средно още 1.7 лева други приходи (за специалистите R2 = 0.6).

Няколко интересни извода:

• Макар и само с 2 клуба, Испания има най-големите клубове в Европа.
• Англия има най-много големи клубове (7), следвана от Италия (5, но по-малки) и Германия (4).
• Клубовете над линията (напр. Реал, Барселона, Милан) са „по-комерсиални“ – успяват да привлекат повече други приходи спрямо средното. Клубовете под линията (напр. Арсенал, Манчестър) разчитат повече на феновете и (напр. в сравнение с Реал и Барселона) не успяват да извлекат достатъчно други приходи спрямо приходите от билети.  
• За най-големите клубове, има изразена връзка между ранга на отбора (според UEFA към 2011/2012) и неговите приходи, но има много "подценени" отбори (напр. Порто, Бенфика, Атлетико Мадрид и др. - виж следващата графика), които въпреки резултатите не успяват да привлекат приходи. Разбира се, това е проблем не толкова за феновете, а за футболистите, които играят в тях, защото дадените клубове не биха могли да си позволят високи възнаграждения.

Къде ли са Левски и ЦСКА по тези критерии?

Южен поток – много приказки, малко съществена информация

Подписахме Южен поток. Правителството с ентусиазъм ни уведоми за този факт. Но имайки предвид историята, аз лично имам едно (или повече) наум когато премиери, министри и др. трябва да обясняват доста защо всички трябва да се радваме с тях.

Удивително е как и каква информация изнесе правителството. Най-общо казано „експертите“, министри и др. не можаха да кажат 5 смислени приказки относно параметрите на проекта – биваха смесвани приходи с печалби, годишни с многогодишни данни, бюджет с БЕХ и др. Освен ако не е нарочно, това е доста показателно за нивото на компетентност.

Въпреки публикуваната информация и изявления – все още липсва ключова информация за този проект, договорените условия и очакваните ефекти.

За момента бих коментирал следните въпроси:

• Ефектът за БЕХ не е много ясен. В България проектът се реализира от специално учреденото дружество с равно участие на БЕХ и Газпром. Доколкото е известно, това дружество ще събира транзитните такси от тръбата, а БЕХ ще получава дивидент. Тъй като БЕХ няма парите, за да покрие собственото си участие – взима 620 млн. евро заем (с лихва 4.25%, 5 год. гратисен период, 22 години срок на изплащане, обезпечен само с бъдещия дивидент на БЕХ от проекта). Ако това е така, примерни анюитетни годишни вноски биха били около 54 млн. евро, които БЕХ трябва да плаща с дивидентите.  Твърди се, че дивидентът за България от 2018 г. до 2035 ще е общо 715 млн. евро – което би трябвало да е средно по около 40 млн. евро на година. Е, при тези данни и допускания, БЕХ трябва да дава допълнителни 14 млн. евро на година до 2039 г., за да обслужва дълга? Във всеки един случай, следва да се има предвид рискът, дивидентите да не достигат за плащанията на (сигурните) лихви и главници.
• Стойността на проекта може да е завишена. Според изнесените данни, проектът в България струва около 3.5 млрд. евро за около 540 км и допълнителни 362 км паралелни линии. Дори ако вземем общо 902 км, това прави 3.9 млн. евро на км. За сравнение, средните разходи на международни проекти са два-три пъти по-ниски (около 1.3-1.5 млн. евро на км). В проекта в България има компресорни станции и др., но теренът не е планински и разликата е значителна. Естествено, ако разходите са завишени, това е в ущърб на БЕХ, който ще ги плати с лихвите.
• При така обявените данни, възвращаемостта от инвестицията в южен поток (IRR, собствен капитал срещу дивиденти) за БЕХ би била около 4%-5%. Тази възвращаемост не е особено висока дори и за такъв мащабен проект. Ако вземем предвид и пропуснатите ползи (транзитни такси) от сега съществуващата инфраструктура, възможно е БЕХ да е на загуба от този проект.
• Твърденията на министри и „експерти“, че проектът не носи никакъв риск за държавата са меко казано наивни и показателни за разбирането на темата за проектно финансиране. Примерно:
• Ако проектът не е достатъчно печеливш (за местното дружество), може да няма дивиденти и следователно БЕХ (разбирай държавата) трябва да покрива заема. 
• Газопроводът е стратегическа инфраструктура и държавата не може да се откаже от него.
• С този газопровод, държавата де факто „продава“ (или „предава“) 50% от основната газова инфраструктура на Газпром – досега тя беше 100% българска. Нямаше да е лошо ако участваше още някоя голяма европейска компания, за да може евентуален натиск от Русия да бъде посрещнат адекватно.
• Имаме ли гаранции за по-ниска цена на газта? Никой май не знае...

Разбира се този проект се очаква да има редица индиректни  ползи: работа за български компании, работни места, по-сигурни доставки, евентуални отстъпки и др. Ако имаме предвид историята обаче, голяма е вероятността съществените ползи да отидат в няколко големи руски и местни играча (кой ли ще строи, доставя и др.?). В допълнение, като изключим материалите, които се внасят, строителните дейности няма да надхвърлят 50% от стойността на проекта или може да очакваме около 3 млрд. лв. за строителни дейности, или около 1 млрд. лв. на година (вкл. на чужди фирми). За сравнение спадът на годишните приходите на строителните компании от 2008 г. до 2011 г. (НСИ) е близо 6 млрд. лв. тоест ефектът надали ще е много значим, освен за конкретната фирма изпълнител.

В заключение: когато имаме повече детайли, ще можем да направим и по-точен анализ на проекта и неговото значение за страната. Засега: големи думи, неясна информация и съмнения за пропуснати ползи и други договорки…

Оценка на газови и други енергийни активи

Тъй като темата за газовите активи е актуална, едно проучване на капитализационни/дисконтови норми за този сектор. Въпреки, че информацията е от САЩ, всеки оценител би могъл да коригира параметрите или да използва данните за сравнителен анализ.

Скоро - и по темата за Южен поток.

Оценителски насоки от IPEV към EVCА

Едни полезни насоки (International Private Equity and Venture Capital Valuation Guidelines) за оценяване на инвестиции на инвестиционните фондове публикувани от специализирания борд свързан с EVCА (Асоциацията на европейските фондове за венчър капитал).

Оценки на гори от IVSC

За всички "горски" оценители, един доклад (Exposure draft) от IVCS относно оценките на гори с доста информация за спецификите на активите, оценителски подходи и методи, примери и др.

Недвижими имоти 3Q2013

За всички оценители, един нов доклад за търговските площи на Фортън, според който yiled-овете леко се покачват до към 9.3% за най-добрите улици и към 9.2% за молове. Като гледам относително постоянните наеми, защо ли (пак) падат цените?
Още един за офис площите: yiled пак около 9.5%.
И още един за индустриални имоти, които се представят доста по-добре: yiled от над 11.5%, което ми се струва малко високо.

100 мерки за 100 дни (и нощи)

След малко отсъствие, поради дълъг път, някъде на запад, един интересен отчет на правителството за 100-те си дни. Какво ни казва той:
1. Акцентира на доста маловажни и нерелевантни неща: примерно:

• колко много професори има в правителството (няма значение, че си професор по синтаксис пък отговаряш за спорта)
• че министрите са надпартийни (нима не гласуваме за партии и техните програми?)
• редица срещи ("диалог"), стратегии, анализи и др. са представени като "мерки" (аз мислех, че това е просто работа, за да се стигне до мерките).

2. Наистина по-съществените неща се броят на пръсти и включват: нормализиране на задлъжнялостта (без да съм я проверявал), намаляване на някои разрешителни режими, събиране на стари концесионни такси, някои данъчни промени, мерки свързани с усвояване на средства от ЕС по различни програми.
3. Има редица мерки тип: да раздадем пари за обезщетения, помощи и др., които са някакво подпомагане за съответните групи, но (според мен) с малък ефект.
4. Има и мерки, които не са много за хвалба, пр.:

• стабилизиране на държавни дружества (с предоставяне на още средства)
• още и още пари за тютюнопроизводители
• увеличаване на цената на въглищата от Маришкия басейн (как ли се вързва това с намаляването на цената на тока?)
• спират се някакви реформи в МО и с запазват поне 800 военни и цивилни служители, за да се "запазят способностите на военните формирования".

5. Има и любопитни мерки и резултати: хванати са 363 "лидери на престъпни групи" (ама колко престъпни групи има в тази страна?!).
6. Могат да се очакват сума нови закони, стратегии и правила и др. Очаквайте включване...

В заключение: претенциозно е да се говори за 100 изпълнени мерки. Очакваме правителството (и не само то) да започне да комуникира обективно и ясно нещата, които върши (или не върши). Останалото са 101 приказки.