Либия, Голдмън Сакс – печалби и риск, или обратното…

Според информация в Блумбърг, май Голдмън са „хлъзнали“ (не знам каква по-точна дума да използвам) Либия в онези времена относно сделка с деривати, която либийците са мислили, че са акции или нещо подобно…загубата за Либия: около 1.2 млрд. долара....

Впечатление правят две неща:

1. Как и защо Либия купува неща, които не разбира?

2. Хубава снимка на президенти.

За статистиката и ползите от нея…

Едно проучване на Националната статистика на Англия дава доста информация за нивото на знание на английски (в Англия) и някои „важни“ и „ценни“ заключения за това защо е добре да знаем английски в Англия (!). Например:

• 4 пъти по-висока е вероятността неактивни хора знаещи английски да са студенти (спрямо незнаещите английски):

Economically inactive usual residents who could speak English ‘Well’ or ‘Very well’ were around four times as likely to be a student (45.1 per cent) to those who could speak English ‘Not well’ or ‘Not at all’ (11.2 per cent). This compares with 27.3 per cent of those with English (English or Welsh in Wales) as their main language who were students.

• Освен това, хора, които не говорят добре английски имат по-ниска трудова заетост.

People who could not speak English well or at all had a lower rate of employment.

Обикновено виждаме такива анализи в други държави, но този път и английските статистици са се представили добре…дано сред тях да няма незнаещ английски, че явно много лошо…

Патенти, монополи и други бизнес стратегии...

Една интересна статия с много поуки, например:

• За не-очевидните неща и тяхната интерпретация: как Гугъл купи Моторола само заради патентите й и възможността да ги използва във „войната“ с Епъл.
• За скритите войни на корпоративния фронт: Епъл, Майкрософт, Сони и др. срещу Гугъл (Андроид) и Интел…както добре знаем всяка война взема жертви. И обикновено най-много са невинните (потребителите?).
• За държавната антимонополна политика и как тя има значение за всички.

Ако трябва да пренесем уроците в България, добре е да си дадем сметка за дейността, мотивацията и компетентността и на нашата антимонополна комисия. Напоследък всички се „борят“ с монополите и дългосрочните пораженията от тази „война“ са и ще продължават да бъдат само за потребителите. Особено когато държавните монополи са „добри“, а „частните“ лоши…